Крантата започна да тъпче с крака, да се противи и да духа гневно през разширените си ноздри, докато Сам започна да я успокоява.
И почти го бе направил, но за съжаление почти.
Защото точно в този момент, когато искаше да удари часовоя, вратата на салона се отвори с трясък.
Финигън излезе на верандата, следван от половин дузина мъже. Но той не бе излязъл от салона заради чужденеца. Искаше да отиде в голямата къща, за да провери какво прави там Кърли Хаскел толкова дълго време.
И тъй като Финигън бе недоверчиво куче, той имаше вече някакви подозрения. Кърли трябваше да бъде жестоко наказан за тази шега. Трябваше също да разбере какви последствия има неточното изпълнение на заповедта на боса.
Сам Шерман успокояваше коня си, като му говореше и го галеше по шията, когато отнякъде се появиха много мъже и започнаха да го наблюдават с недоверие. Чак сега Финигън отклони вниманието си. Той вече не мислеше за Кърли Хаскел и за това, което той в момента вероятно правеше.
— Кой си ти? Какво правиш тук? — попита властно Финигън.
— Джо Барнет — представи се Сам с фалшиво име. — Вие ли сте босът на това ранчо, сър?
— Работа ли търсиш, Барнет?
— Подслонът ще ми е достатъчен, сър.
— Имаш ли пари? Животът тук не е евтин.
— Ще стигнат за няколко месеца.
— Хм. А откъде идваш?
— От Колорадо.
— Изминал си доста път.
— Наложи се, сър — усмихна се едва-едва Сам, както се очакваше от мъж, който се е отървал от преследвачите, а с тях и от бесилката.
— Вярвам, че умееш да си служиш добре с пистолета — каза Финигън. — Мъжете, които приемам, трябва да имат и смелост.
— Надявам се, че скоро ще мога да ви я докажа, сър.
— Ще ти предоставя възможност, Джо. Погрижи се за коня си и ела след това в салона. Трябва да поговоря още малко с тебе, преди да те приема. Вземам предплата за храната и пансиона. Това прави 100 долара на седмица. Изглежда скъпо, но всъщност не е. В замяна ти ще получиш необходимата защита. Вероятно тя ти е по-скъпа, нали, Джо?
— Разбира се, мистър… Шерман. Вие сте мистър Шерман, ако не се лъжа…
— Шерман го няма вече! — изръмжа новият бос на Ранчото на бегълците. — Моето име е Финигън.
— Звучи ми като Шерман — усмихна се Сам. — Когато един човек в Колорадо ме упъти насам, той ми говореше за Шерман. Е, да, това беше преди близо една година.
Той кимна на Финигън и тръгна, като поведе коня след себе си.
Засега нищо не можеше да се направи. Но той бе сигурен, че скоро ще му се предостави нова, вероятно по-добра, възможност.
Но Сам Шерман не трябваше да чака.
Не бе изминал и пет крачки, когато отново се случи нещо изненадващо.
От голямата къща се разнесе силен вик:
— Не, не искам, мистър! Моля ви, пуснете ме…
Чу се плющене и жената млъкна. Един мъжки глас изръмжа. След това жената започна да моли, вероятно същия мъж, да я остави на мира.
Финигън се бе раздвижил.
Десетина мъже го следваха по петите.
Сам Шерман се спря заедно с коня си по средата на двора.
Нямаше представа какво бе станало в къщата. Във всеки случай те не го бяха предвидили в разработения вече план за освобождение.
Дано само не се е случило нещо, което да прати и тях, и заговора им по дяволите.
Сам Шерман бе подготвен и за най-лошото. Той стоеше до своя стар сив кон и си свиваше цигара.
Цялото му тяло бе напрегнато.
Кърли Хаскел бе набутал червенокосото момиче в една малка стая на къщата и бе застанал на вратата. Напълно объркана, Рут Кели пищеше и го гледаше от леглото с разплакано лице.
Докато я приближаваше, Кърли похотливо оглеждаше тялото й от главата до петите.
Тя носеше проста ленена рокля, която бе получила от мексиканката. Под плата се очертаваха формите й, към които явно бе насочено вниманието на Хаскел.
Рут отстъпваше към външния ръб на леглото.
— Не се превземай, бейби — изръмжа той. — Ако бъдеш мила с мен, тук ще живееш приятно. Аз съм заместникът на новия бос и мога да направя много за теб.
Той оголи зъбите си в усмивка. След това Кърли се нахвърли върху нея и я сграбчи за раменете.
— Ако продължаваш да крещиш, ще си изпатиш! — заплаши я той. — Бъди нежна и ще си спестиш неприятностите.
— Добре — отвърна тя. — Разбрах. Ще направя всичко, което пожелаеш. Но не и ако ме биеш.
— Не се бой. Няма. Хайде, съблечи се сега. Искам да те видя гола. Да, така вече е добре. Великолепно, да, по-бавно Рути. Така ме възбуждаш повече…
Застанала върху леглото, тя повдигна роклята си високо над бедрата. И точно когато той се надяваше да види онова нещо между краката й, тя пусна полата си бързо надолу.