— А защо тогава още преговаряш?
— Защото ви мисля доброто.
— Вече доказа какво мислиш. Защо не отидеш при ван Кърк? Нали твърдеше, че имаш с него тайно споразумение.
Финигън не отговори. Беше се оплел в собствените си лъжи. Да, пред Джеси и Ласитър бе парадирал, че е стигнал до съглашателство с ван Кърк, но това беше вярно само отчасти.
В действителност те винаги водеха само тайни преговори, но до споразумение още не се беше стигнало.
Ван Кърк желаеше само да си остави вратичка, в случай че бъде победен от Джеси Шерман, която пък искаше да отмъсти за предаването на баща си.
Над Ранчото на бегълците властвуваше потискаща тишина.
— Какво има предвид той? — трепереше Рути.
— Той знае добре, че не може да превземе ранчото — отвърна тихо Ласитър. — Те понесоха големи загуби, Финигън има най-много още двадесет мъже. Ние сме приблизително петнадесет. А бащата на Джеси и неговите спътници са два пъти повече.
— Сигурен ли си?
— Това са мъже, които нямат какво да губят. Те са избягали от затвора. Имат неудържим стремеж към свободата. Няма да се оставят да бъдат отново заловени. Повторното бягство ще им е невъзможно. Затова трябва да приключат бързо нещата тук. Те навярно предвиждат, че скоро ще се появят шерифи и войници. Близко е до ума, че Сам Шерман се е върнал обратно в своето ранчо на бегълците. Само за да види още един път дъщеря си. И да отмъсти за предателството на ван Кърк. Да, това е неприятна история, Рути.
Тя се гушеше гола в него.
— И каква роля играеш ти в тази история, Ласитър? — попита Рут. — Или е случайност, че си дошъл в Бъфало?
— Не, не е случайност — отговори той.
— Тогава Финигън е имал право. Ти си таен агент?
Ласитър се разсмя и погали с върховете на пръстите си голия й гръб.
— Не, Рути, тук той се заблуди. Аз съм частен агент. Приемам опасни договори и по този начин печеля доста пари. Сега търся отвлечения син на арканзаския сенатор Кронин. Той трябва да се намира някъде в близост до ранчото. За съжаление досега нямах възможност да разпитам Джеси за него. Всеки път нещо се случваше. А аз не мога да не се съобразявам с действителността. Тогава с положителност нямаше да чуя и думичка от нея. За щастие сега положението се промени. Тя ще проумее, че това не може да продължава така. Единствената правилна постъпка ще е да ми повери отвлечения. Тогава аз ще получа тлъсто възнаграждение.
— Но тогава ще затворят Джеси — каза изплашено Рут Кели.
— Че защо пък?
— Понеже ще стане ясно кой е задържал момчето. Ако ти не им кажеш, то ще го направи самото дете. Това ще означава жестока присъда за Джеси. Двадесет или тридесет години в затвора. А може и смъртна присъда. Това ли искаш, Ласитър?
— В никакъв случай.
— Но как…
— Остави това на мен! — прекъсна я той грубо. — Сигурно ще се намери някаква възможност. Само… о, по дяволите!
Досега още не бе помислял за това.
Едва сега от краткия разговор с Рути той се сети за своята истинска задача.
В целия този хаос бе забравил напълно за отвлеченото момче. Никой не можеше да го упрекне за това! Беше радостен, че изобщо се е измъкнал, и то невредим. Наполовина невредим, ако трябва да се изразим по-точно.
Ласитър се отдръпна от момичето и започна да се облича припряно.
— Трябва да изляза вън — прошепна той. — Покажи се с твоя „Уинчестър“ на прозореца и стреляй няколко пъти. Колкото можеш. Трябва да се вдигне шум. След което залегни. Те ще отвърнат на изстрелите.
— Къде отиваш? Какво си намислил?
— Момчето — обясни Ласитър — се намира или тук, в някое укритие на ранчото, или в някаква колиба извън него. Предполагам, че е навън. Такива похитители на деца не допускат рискове, ако смятат да пуснат жертвата си отново на свобода. А досега те са постъпвали винаги точно така.
— Финигън не каза ли, че Джеси е взела момчето под свое покровителство? — каза възбудено Рут.
— Да, спомням си. Обаче е възможно и Финигън да знае. Трябва да отида при Джеси. Вземи оръжието и вдигни шум. Така ще им отклониш вниманието.
Той я притисна още веднъж към себе си. Нейното тяло беше едновременно и прекрасно стегнато, и много меко. Ласитър знаеше какво би предпочел да прави сега, вместо да се сражава с бандитите.
— Върни се бързо, скъпи — промълви тя.
— Обещавам ти.
Те се целунаха още веднъж. След това той излезе от стаята. Рут започна да стреля, когато той се озова на партера. Тя гърмеше слепешката в нощта.
Мерзавците веднага отвърнаха на огъня. Хванаха се на въдицата.
Ласитър прескочи през един прозорец от задната страна на къщата. С уинчестъра в дясната ръка се плъзна безшумно в тъмнината. Вече се стреляше и от склада. Но Ласитър забеляза, че бандитите не се сражаваха със същата злоба, както преди. Това приличаше по-скоро на някаква тактическа маневра от тяхна страна.