– Изобщо не се е разхлабила. – Вгледах се внимателно в лицето ѝ, но големите ѝ лешникови очи бяха невинни като на дете. Никой никога нямаше да напише ода за нейния блестящ като скъпоценен камък поглед. Аз разхлабих своята стола, за да покажа малко повече рамо, и извих глава. – Паулиний ще закъснее, разбира се. Толкова е зает със задълженията си.
– Сигурна съм, че е така.
Тъкмо щях да предприема друга атака – този път към косата ѝ – безлично мишо руса, макар и отрупана с бижута, но чух неравната походка зад себе си и се обърнах. Маркус...
– О, Калпурния. – Той се усмихна и целуна ръката ѝ. – Току-що получих съобщение от Паулиний; задържан е по служба и каза, че ще се срещнем в Домус Августана.
Калпурния кимна. Не изглеждаше разочарована, което ме раздразни. Колко по-забавно щеше да бъде, ако тя се беше влюбила до безумие в него. Щях да загатна тук и там за чувствата му към мен, да я измъчвам в продължение на месеци с чувство за несигурност.
– Татко! – Сабина се промъкна от атриума. – Татко, забрави да ми дадеш да оправя туниката ти.
– Да, наистина. – Той се наведе, като ѝ позволи да нагласи гънките. – Минавам ли проверката?
– Идеално!
– Това дъщеря ти ли е, сенаторе? – Калпурния се обърна към Маркус, не към мен.
– Да. Вибия Сабина, запознай се с Калпурния Елена Сулпиция.
Сабина се усмихна и откри липсващите си зъби.
– Много ми е приятно да...
– Поклон, Сабина – сопнах ѝ се аз. – Вече си на седем години, трябва да знаеш как да се държиш!
– Лепида – каза Маркус студено, – тя е на осем.
– Е, ако неучтивостта не е приятна на седем, то не е приятна и на осем!
Сабина се поклони. Видях как за миг се замая, клепачите ѝ се спуснаха.
– Ако ще получаваш гърч, върви горе – наредих ѝ аз. – Няма да притесняваш гостите ни.
– Много ми беше приятно да се запозная с теб, Вибия Сабина – каза Калпурния, докато дъщеря ми се измъкваше от стаята. – Очаквам с нетърпение да се видим пак.
– Добре, приключихме с това. – Загърнах с ледено изражение синята си пала около раменете. – Ще тръгваме ли?
Калпурния и Маркус ме погледнаха. Познавах израза върху лицето на Маркус доста добре: студена, прикрита ненавист. Квадратното лице на Калпурния показваше неодобрението ѝ. Какво си въобразяват тия? Пренебрегнах ги по пътя към двореца, като дръпнах настрана завесите на носилката и наблюдавах как плебсът празнува Луперкалиите навън. Винаги беше толкова забавно с техните диви мъже, които се състезаваха по препаски около слабините и размахваха камшици; любовници се промъкваха от едни тъмни ъгълчета към други. Миналите Луперкалии накарах четирима мъже да се скарат за празничното ми благоволение, а те се обзаложиха, че няма да мога да насмогна на всичките… Е, справих се с всичките и с още двама резервни! Беше по-забавно, отколкото се очертаваха тези Луперкалии. Маркус вече бърбореше за сенаторските си дела, а Калпурния окуражително кимаше.
Светлините на Домус Августана пламтяха ярко и ни примамваха. Домициан обикновено организираше формалните приеми в новия си дворец с огромните му помпозни зали и екстравагантни фонтани, но Паулиний имаше честта празненството му да бъде чествано в частния дворец на императора. Роби наскачаха, за да вземат наметалата ни; накичени с бижута, освободени роби ни поведоха надолу по лъскавите коридори към триклиниума, който беше превърнат в същинска вакханалия от орхидеи и лавър, от ослепителен кристал и солидни златни подноси. За Паулиний императорът не пестеше лукс. Дори беше оставил обичайната си проста туника и я беше заменил с избродирана със злато пурпурна роба, струваща повече от месечна пратка жито от Сирия.
– Приятели мои! – Домициан се приближи към нас, руменото му лице сияеше. – Радвам се да ви посрещна. Маркус… – Приятелско кимване. – Лепида… – Целувка по бузата (!) – Прекрасната годеница! – Стисна ръката на Калпурния. – Всички сте добре дошли!
– Толкова ми е приятно – измърмори императрицата, цялата в смарагди и сребро, застанала редом до него.
– Съжалявам, че ви накарах да чакате! – Паулиний влезе, като в крачка оправяше гънките на ленената си роба.
– Няма значение, няма значение! – Домициан приятелски прегърна през раменете Паулиний и аз си помислих дали слуховете бяха верни – дали той наистина щеше да определи Паулиний за свой наследник. Миналата година получи префектура, тази – богата наследница за съпруга, следващата – империя… Със сигурност Домициан беше по-близък с доведения ми син, отколкото с когото и да е друг в Рим. Император Паулиний Вибий Август Норбан… Каквито ще да са законите, но ще се омъжа за доведения си син, ако стане император!