– Е? – каза добронамерено Домициан, когато Паулиний се поколеба над ръката на Калпурния. – Целуни възлюбената си!
Калпурния подаде бузата си. Изчервен, Паулиний се наведе и я докосна с устни. Очите му се стрелнаха към мен, а аз му изпратих въздушна целувка. Той се изчерви и извърна поглед.
– Паулиний – Маркус пристъпи напред, – радвам се да те видя. Много време мина.
– Татко – те пристъпиха сконфузено един към друг, очите им почти не се срещнаха в кратката прегръдка. Паулиний отстъпи назад, сякаш се беше опарил, червенина покри бузите му.
Изсмях се.
Едва се бяхме настанили на лектусите с копринени възглавници и ни заля поток от храна, музика и забавления. Захаросани плодове се издигаха на високи купчини в сребърни подноси, цели печени пауни с ярките им пера все още на опашките им, намазани с мед прасенца, пълнени с босилек, розмарин и парчета от собственото им месо. Пред очите ми танцуваха сменящи се картини на барабанчици, сладкопойни момченца хористи от Коринт, пъргави чернокожи акробати, катерещи се към тавана от слонова кост, като стъпваха по раменете си… Роби отрупваха чиниите ни с храна, щом се опразнеха, а Домициан ни подканяше да ядем още и още. Той размахваше в ръка хрупкавия пернат врат на пауна, мазни петна вече покриваха безценната му пурпурна роба и аз осъзнах, че беше пиян. Старо фалернско вино се лееше като водите на река Тибър, а тъй като горещината все повече напираше в тялото ми, ми се стори напълно естествено да разпусна косата си, а столата ми се плъзна и разголи едното ми рамо. Е, това повече приличаше на Луперкалиите!
Императорът разказваше истории за храбростта на Паулиний и високо викаше, че това е най-добрият приятел, който някога е имал, и че ще накара целия свят да го разбере. Очите на Паулиний бяха лъскави като стъкло, той не изоставаше от императора и си наливаше нова чаша вино всеки път, когато и Домициан си налееше. Бузите на Калпурния се бяха зачервили, туниката ѝ се бе изпомачкала, докато тя беше полегнала сконфузено сред възглавничките. Стаята бе твърде гореща и имаше твърде много храна и твърде много вино, музиката се издигаше в светли сладострастни потоци, а императорът беше надвиснал над нас като огромен надменен бог и ние тъпчехме храна в устите си, изливахме вино в пламналите си гърла и изпадахме в пристъпи на истеричен смях.
Маркус седеше хладен и скован до мен, а аз го погледнах замаяно и видях, че погледът му не беше отправен към императора, нито към сина му Паулиний, а към императрицата. Императрицата, точно толкова хладна и скована, седнала в края на един от лектусите, го гледаше в отговор. Имаше нещо важно в тези задълбочени замислени погледи, но стаята се въртеше около мен и всичко ми се струваше смешно и не можех да спра да се смея на широкото потно лице на Калпурния. Надигнах още един бокал с вино, половината от което се разля по мозайката, и се проснах по гръб, за да се смея нагоре към тавана. Столата ми се плъзна и от другото рамо и разголи гърдата ми, а лъскавите очи на Паулиний се втренчиха в нея.
– Годежен пръстен за младоженката! – изрева Домициан. – Паулиний, не ми казвай, че още не си ѝ го дал! Ето, дай на мен! – Той непохватно се пресегна към несигурната ръка на Калпурния и погрешно надяна пръстен с огромен рубин на друг пръст. – Сгодени! Време е да я целунеш отново, Паулиний! Не, не така! – каза той, когато Паулиний леко докосна с уста устните на Калпурния. – Предполагам, че и това трябва да направя вместо теб… – и императорът целуна Калпурния със зъби, притиснати към устните ѝ. Приглушеният ѝ писък се изгуби сред подигравателното барабанене на музикантите.
– Цезаре – каза императрицата остро, като проговори за пръв път от цялата вечер. – Плашиш горкото момиче!
– Плаша ли я? – Черните флавиевски очи се присвиха. – Ти пък какво знаеш за целувките? Студена като ледена висулка – не би се стопила дори и във вулкан, ти, крояща интриги, смразяваща. Императрицата се изправи на крака, безупречна.
– Благодаря ви за приятната вечер – каза тя на всички. Маркус, Лепида, префект Норбан, Калпурния. Лека вечер на всички.
– Точно така – измърмори императорът, когато тя излезе. – Махай се от тук – безчувствена, крояща интриги кучко. Той направи рязък жест към едно момче и аз наблюдавах със замъглени очи как то изпразва пакетче стрити листа в каната с вино.
– К'во е т'ва? – изкикотих се аз.
– Билки – индийски, струва ми се… – той преглътна огромна глътка. – Прави нещата по… по-цветни… Паулиний, тук… и Калпурния
– Аз не искам – ясно каза тя.