– ПИЙ! – Императорът бутна един бокал в ръката ѝ, така че половината вино се разплиска по скъпата ѝ туника, и тя отпи.
Протегнах се да изтръгна чашата от ръцете ѝ и почувствах отвратения поглед на Маркус върху себе си, когато пресуших съдържанието ѝ. Старо фалернско вино с нещо горчиво на дъното.
– Добре – задъха се императорът. Пот изби по челото му. – Усещането е… хубаво… тук е горещо… музика… НЯКОЙ ДА МИ ДОВЕДЕ АТИНА! – изкрещя той.
Изведнъж стана още по-горещо. Мозайките се разкривиха и завъртяха, като живи. Тялото ми сякаш се възпламени и се отпусна.
– О, богове, гади ми се… – Калпурния се срути на пода и повърна до една розова мраморна статуетка на къпеща се Артемида.
Почувствах шумолене край мен, когато Маркус се изправи.
– Мисля, че е по-добре да заведа Калпурния у дома, Цезаре. Тя не се чувства добре. – Той я прихвана и ѝ помогна да стане. – Паулиний– но Паулиний се беше проснал задъхан и безволев на лектуса с разширени зеници.
– Красива си… – промърмори той към мен. – Красива си!
– Лека нощ – каза Маркус и извлече от стаята превиващата се Калпурния.
Къдриците на Паулиний потрепваха. Усукани като змии. Протегнах закачливо пръст и го отдръпнах навреме, за да не бъда ухапана. Той се протегна и хвана китката ми, нападна рамото и шията ми с устните си.
– АТИНА! – изрева императорът, а аз погледнах през рамото на Паулиний и видях как Теа се плъзва през вратата в прасковена коприна, отначало малка като главичка на карфица в края на коридора, а след това изведнъж надвиснала и огромна.
Камъкът на шията ѝ се беше превърнал в зейнала черна паст. Докато Паулиний се опитваше с обезумели треперещи пръсти да разтвори столата ми, императорът сграбчи Теа за ръката, толкова силно, че пръстите му оставиха бели следи върху кожата ѝ.
– Пий! – прошепна ѝ той, като насила притисна чашата към устата ѝ. – Пий, да видим що за богиня си… – И когато тя се задави с виното, той я целуна, сграбчвайки я със зъбите и с ръцете си.
Столата ми се раздра, а Паулиний беше като задъхан, потящ се звяр върху мен. Забих ноктите си и му пуснах кръв, която сменяше цвета си пред очите ми. С крайчеца на окото си видях как императорът прави нещо с Теа, а Теа, полугола, извръщаше главата си настрана, към възглавницата… Паулиний беше гореща, твърда, обладаваща плът върху мен, диамантени капки от пот падаха от лицето му, очите му – две черни дупки, устата му – зейнала в екстаз квадратна яма. Аз завъртях погледа си замаяна, за да погледна към Теа, мачкана под нейния задъхан потен звяр, а очите ѝ се отвориха и се срещнаха с моите.
Погледите ни се кръстосаха, докато телата ни се люлееха. Светът се завъртя около лицето на Теа; бялото, мразещо лице на Теа, на по-малко от три стъпки разстояние: на устната ѝ – кръв, косата ѝ – объркана със сребърните ѝ украшения и мокра от пот, очите ѝ – разширени от дрогата. Мразех я, мразех я, а в отговор – омраза, преливаща от нейните очи… И двете бяхме пронизани от здрава мъжка плът, ако не – щяхме да скочим и да се хванем за гушите! И така, както бяхме, люлеещи се и притиснати, все пак се протегнахме, свирепи, през пространството, което ни делеше. Пръстите ѝ стиснаха моите, опитвайки се да ги счупят, а аз забих ноктите си в кокалчетата ѝ, без да откъсваме поглед една от друга.
Очите ѝ бяха последното, което видях, преди цветовете да се смесят и размият пред погледа ми.
– Пак ми се гади… – изстена Калпурния, подпряна на прегърбеното рамо на Маркус.
– Добре, повърни, така ще се почувстваш по-добре – успокои той бъдещата си снаха. Тя се приведе напред, а Маркус ѝ помогна да не загуби равновесие. – Ето тук, в атриума. Свежият въздух ще прочисти главата ти.
– Аз, аз трябва да се прибирам у дома.
– Първо седни.
Тя стигна до атриума, олюлявайки се, свлече се на първата пейка, която видя, и подпря главата си с ръце. Маркус повика един роб, изпрати за кана и пъхна бокал в ръката ѝ.
– Пий.
– Не искам повече вино, не мога.
– Това е вода, не вино. Пий бавно.
Тя пи. Преди четири часа беше младо момиче със свежо лице, в нова синя туника, а сега беше окапана с вино развалина, с разрошена коса и една липсваща обеца. Погледна надолу към дрехата си и се изчерви, докато бършеше петънце от повърнато от подгъва.
– О, богове, изглеждам като...
– Няма значение. Как се чувстваш?
Отпи още вода.
– Главата ми е като наковалнята на Вулкан.
– Ще ти мине. Ти изхвърли повечето от наркотика.
– Благодаря, че ме измъкна от там.
– Изглеждаше малко зашеметена.
Тя сви рамене и Маркус си припомни слисаното ѝ изражение, когато устата на императора се прилепи към нейната с влажни остри зъби.