– Наистина, никога не съм виждала някой, подобен на него. Много по-интересен от Белерофон. Белерофон е твърде цивилизован. Този Ариус е истински варварин. – Тя повдигна ръката си, за да мога да втрия розовото масло отстрани на тялото ѝ. – Има нещо неопитомено в него, не мислиш ли? Искам да кажа, никой цивилизован мъж не би убивал жени. Но този Ариус, той просто ги овърша, без изобщо да се замисли.
Започнах да я разтривам с пръсти около гръбнака и тя изви гърба си.
– Той дори изглежда като дивак! Покрит със засъхнала кръв, а човек би казал, че дори не му направи впечатление. Един истински мъж не би трябвало да се притеснява да си изцапа ръцете, не мислиш ли? Белерофон, от друга страна, никога не се приближава прекалено близо до враговете си. Твърде много се страхува да не изцапа с кръв хубавата си брадичка. И действително, що за забавление е това? Аз не ходя на игрите, за да гледам как някой се държи внимателно; ходя, за да видя нещо вълнуващо. Някой вълнуващ.
В съзнанието ми изплува образът на Ариус, прегърнал бедната окървавена амазонка.
– … а после, когато просто си излезе, сякаш дори не чуваше овациите! Пет пари не дава за аплодисментите; прави го, защото му харесва. – Лепида мързеливо протегна ръце над главата си. – Смяташ ли, че е хубав, Теа?
– Не знам, господарке. Искате ли пемза за краката?
– Да, дай пемзата и търкай здраво. Ти наистина мислиш, че е хубав, нали, Теа? Видях лицето ти, докато той се биеше. – Тя се извъртя, като се кискаше. – Ами да, този груб тип мъже се харесват на онези с по-нисши инстинкти.
– Ммм – измърморих аз. – А как ѝ харесва на моята господарка нейният годеник?
– Маркус ли? – изсумтя тя. – Знаеш ли, че е на четирийсет и шест? Неговият син е с две години по-голям от мене! Наистина не разбирам защо не мога да се омъжа за сина му вместо за него. Каква е ползата да си млада и красива, ако всичко това ще е за някакъв скучен стар мъж с изгърбено рамо. Той продължава да ми говори за книгите си. Много ме е грижа за глупавата му библиотека. – Лепида се протегна за чашата вино. – Той ли е най-доброто, което татко може да ми осигури? Просто ще трябва да се постарае повече. Искам някой млад, някой вълнуващ. Искам истински мъж! – Тя усука кичур коса около пръстите си. – Какъв мислиш, че е този Ариус, когато не е на арената?
Не ми харесваше името му в нейната уста.
– Поздравления, Варварино!
– Хубаво представление!
– Не беше зле… Хей, къде тръгна?
Ариус профуча право през трапезарията на школата на улица "Марс"", без да поглежда встрани. Пусна плаща си върху една неугледна купчина, наведе се над дългата маса и сграбчи каната с вино.
– Ей, то е за всички ни!
Той пи направо от каната, преглъщаше без жажда. Другите бойци, които се трупаха около него със своите поздравления и завист, постепенно замлъкнаха.
Олюля се назад и избърса устата си с ръка, когато последната капка кисело вино се стече по ръба на каната и падна на пода. За миг се загледа в каната – тя висеше за дръжката на пръста му и се поклащаше, – после отстъпи назад и я запокити срещу стената. Всички изругаха, когато глинените парчета се пръснаха по пода.
– Проклет избухлив варварин – измърмори един гал.
Ариус се обърна и освободи гнева си с един светкавичен и точен ритник. Галът изкрещя, когато столът му се сгромоляса под него. После изкрещя съвсем не на шега, когато един кухненски нож клъцна парченце от ухото му. Той се разяри като бик и двамата се стовариха на пода в ожесточена схватка. Гладиаторите се скупчиха, крещейки:
– Удари го! Удари го!
– Дай му да разбере на тоя кучи син!
– ДОСТАТЪЧНО! – извика Галий от входа.
Гладиаторите отстъпиха назад. Галът, в кръв, шурнала от ухото му, се освободи и се изправи на крака, олюлявайки се, като ругаеше на родния си език. Ариус стана мълчаливо, бършеше ръцете си и гледаше хладно към своя ланист.
– Ех, ех – каза Галий. – Поздравления, скъпо момче! Ти си поддържаш репутацията, разбирам. По улиците вече те наричат "Варварина".
Галът хвърли свиреп поглед.
– Той ми отряза от ухото
– Ооо, спри да хленчиш! Отивай да те превържат. – Очите на Галий не се откъсваха от Ариус. – Не се забърквай в неприятности, а аз ще ти осигуря по-голям двубой следващия път. Нещо наистина величествено, за да завършиш пролетния сезон. После идват летните тренировки. Ариус взе друга кана с вино. Погледът му не се поместваше от ланиста, той отпи голяма глътка и я изплю между обутите в скъпи обувки крака на Галий. След това се обърна и гордо закрачи към голата си килия. Всички се напрегнаха в очакване на звучен трясък, но вратата се затвори с тихо щракване.