– Не чак толкова благородно… – каза момчето и се изви като змия.
То освободи едната си ръка, но това му беше достатъчно, за да измъкне ножа от колана на един от преторианците. Стрелна се напред.
И прикова стъпалото на императора към пода. Домициан изрева и се преви на две.
Един щит се разби в главата на Викс и той се строполи на земята. Изкрещя от болка, но грабна щита и го придърпа върху себе си. Едно късо острие се заби на мястото, където трябваше да бъде шията на момчето, а Теа се хвърли върху стража и се опита да извие ръката му.
Женски глас се надигна сред глъчката и накара стражите да спрат.
– Чакайте!
Викът дойде от Флавия Домицила, която стоеше свита в ъгъла заедно със съпруга и децата си по време на цялото безумие. Тя пристъпи напред, усмивка пробяга по лицето ѝ, за да смени изражението ѝ на ужас, и успокоително сложи длан върху рамото на императора.
– Чичо, недей пред момчетата ми – каза тя умолително. – Позволи ми да ги заведа вкъщи, тях и съпруга ми… Не им е мястото тук. А момчето е роб, то не е никой, определено не е син на Атина. Ще го заведа у дома и ще се погрижа да го накажат сурово. Ще го накажат! Нека го взема… – Синовете ѝ вече почти бяха стигнали до вратата, ужасени, с разширени очи, докато тя сочеше към Викс. – Чичо, моля те, той не е достоен за императорска мъст!
Домициан се изправи с кървавия нож в ръка, кръвта шуртеше под извивката на ходилото му.
– Трябва ни дете! Ако не това на Теа, то някое от твоите!
Той се обърна, сочейки към по-големия ѝ син.
– Хванете го! Всъщност – каза замислено, когато Флавия изпищя, – хванете ги всичките! Омръзна ми от тази хленчеща жена и от нейните отрочета!
Бяха извлечени от стаята: Флавия – пищяща, мъжът ѝ – търсещ с очи помощ, която не идваше, и двете им момчета – с пребледнели лица. Мислите ми протекоха бързо като живак. Ако Домициан нямаше наследници сега, може би щеше да иска жена, която да му роди
– А сега ти! – Императорът, накуцвайки с кървящия си крак, се обърна към Викс и се усмихна. – Богове, какво се очаква да направя с теб сега?
– Ти ще умреш! – момчето се озъби, като плъх, притиснат в ъгъла, но забелязах проблясък на страх в очите му.
– О! … Не мисля! – Императорът нежно откъсна парченце окървавена кожа от крака си и отново се обърна към преторианците си. – Изведете еврейската курва от града и я оставете там.
– Не! – Теа се метна в краката му. – Не, не, задръж мен, само пусни Викс да си върви. Императорът се усмихна. Кървящ, жесток, развеселен… Усмихна се.
– А сега страх ли те е, Атина?
Тя погледна нагоре към него.
Той щракна с пръсти към преторианците.
– Отведете я! Но първо… – Наведе се над нея с нож в ръката и с три точни удара разряза запоения на врата ѝ сребърен обръч. После се обърна, черното око проблясваше в ръката му, с усилие уви сребърния обръч около врата на сина на Теа.
Теа изстена отново, докато я извличаха от стаята.
– Отлично! – Домициан сияеше, сякаш изобщо не усещаше осакатения си крак. – Сега заведете момчето в бившите покои на майка му. Първо ги претърсете за остри предмети. И някой няма ли да почисти цялата тази мръсотия? – Очите му се плъзнаха по разлетите чаши с вино и преобърнатите чинии, по кървавите стъпки по мозайката. – Паулиний, трябва да заведеш баща си у дома! Твърде стар е за подобно вълнение!
Лицето на Паулиний беше бяло, вцепенено от шока. Бавно, без да откъсва поглед от Домициан, Калпурния се протегна и подръпна Паулиний за ръкава. Движейки се като в транс, той се надигна и хвана Маркус под ръка. Те се скупчиха при вратата и излязоха, изпратени от непокорния поглед на Викс.
Само един човек остана в стаята.
Аз.
Извих се гальовно върху лектуса, когато очите на императора се стрелнаха към мен. Добре че капка кръв не беше опръскала дрехата ми.
– Мисля, че ти дължа възнаграждение! – доближи се той. Странно вълнение потрепваше в погледа му. Това, че беше наранен, не помрачаваше пламъка в очите му. – За това, че разкри всички тези неща. Какво да бъде, Лепида?
– О! … Мисля, че вече имате идея, Господарю и Бог наш… – аз се плъзнах от лектуса на колене пред него, прокарвайки пръст надолу по крака му. – Ранен си. Нека се погрижа за теб, Господарю и Бог наш!
Завързах една кърпичка около кървящото му стъпало, а след това се наведох и целунах струйките кръв около глезена му.
Той ме дръпна да се изправя и ме целуна със зъби. Притиснах тялото си към неговото, тръпки на възбуда пробягаха нагоре и надолу по гръбнака ми.