– Ще ме убиеш – каза Викс на императора, – нали?
– Ще видим.
– Нищо няма да виждаме! Чувал съм историите. Боговете размазват смъртните като мравки.
– Значи вярваш, че съм бог?
– Ами не знам – още една усмивка, – но със сигурност кървиш като смъртен, цезаре!
Погледът на Домициан отново се спусна към превързания му крак.
– Ти ме намушка… – В гласа му се долавяше нещо като почуда. – Почти петнайсет години управлявам на този трон и не съм бил нараняван нито веднъж. Досега.
– Винаги има първи път.
– Не и за мен. Аз съм Господар и Бог.
– Да бе, да!
Мълчание.
– Знаеш ли, че майка ти вероятно е мъртва? Накарах преторианците ми да я изхвърлят извън градските стени. Ако не е била ограбена или убита досега, то със сигурност спи в някоя канавка. Съвсем лесно е да я намеря, ако реша.
Викс го погледна.
– Мога да я прибера още утре, ако поискам. Да я върна обратно. Това би ти се харесало, нали?
Викс се наведе напред толкова рязко, че ръката на Паулиний инстинктивно посегна към камата.
– Остави я на мира! – каза момчето на императора.
– Че защо? – покровителствено запита Домициан.
– Хайде да сключим сделка. Остави я на мира и задръж мен!
– Дръзко момче! Да те оставя жив, за да се опиташ да забиеш още ножове в гърба ми?
– Това ще направи нещата много по-забавни. –Ти луд ли си?! – помисли си Паулиний с изпълнено с ужас възхищение. – Може би пък не си чак толкова глупав, колкото си мислех!
Домициан наведе главата си към сина на Теа и попита замислено:
– Страх ли те е от мен?
Викс го изгледа, сякаш беше слабоумен.
– Една дума от теб и онзи хубавец там ще ме превърне в гърчеща се купчина от кръв и черва на пода. Разбира се, че ме е страх. Ще напълня гащите от страх. Какво ще кажеш за сделката?
Домициан го погледна.
– Твърде си високомерен, че да сключваш сделка с роб? – каза подигравателно Викс. Капки пот избиха по челото му. – Така ли е, оплешивяващ извратеняко?
Дълго мъчително мълчание. Паулиний потрепери. Никой не се присмиваше на императора за оредялата му коса. Последният човек, който...
– Защо не – каза замислено императорът на Рим. – Не мисля, че съм твърде високомерен, че да сключвам сделка с роб, Версенжеторикс.
Викс протегна ръката си. Невероятно, но императорът я пое. Длан срещу длан, плът срещу плът. Костите се извиха, кокалчетата побеляха. Чакаха да видят кой ще трепне.
Гледаха се в очите. Никой не трепна.
– Е – усмихна се Домициан развеселен, – мисля, че това ще ми хареса! Майка ти беше голямо предизвикателство, но мисля, че ти ще си дори още по-голямо, Версенжеторикс… Или Викс?
– Само майка ми ме нарича Викс.
– Аз съвсем лесно бих могъл да съм ти баща, знаеш ли. Ако беше с няколко години по-малък, щях сериозно да се замисля… Но не....
– Все пак има богове – измърмори Викс и най-сетне Паулиний успя го извлече навън.
– Ненормален ли си? – изсъска му той. – да говориш така на императора! Това е по-лошо и от опита да го намушкаш!
– Мама казва, че той обича да си играе игрички с хората – обясни Викс. – Помислих си, че може и да подейства. Той се изплъзна от ръцете на Паулиний, сконфузено опипвайки туниката си, и Паулиний забеляза мокро петно върху белия лен. Момчето се беше подмокрило.
– Присмиваш ли ми се? – каза освирепял Викс. – Само се засмей и ще ти размажа физиономията! Хубавец, войник в двореца, мислиш се за много як, а… – Ръцете му се разтресоха, когато заби юмрук в гърдите на Паулиний.
– Не – въздъхна Паулиний, – не ти се присмивам… – И заведе Викс в стаята му.
След тази случка императорският двор бръмна. Паулиний чуваше шушукането.
– Чувам, че момчето има собствена стая точно до императорската спалня.
– Императорът го е завел на заседанията в Сената вчера.
– И на откриването на новия водопровод… Пред погледа на цялата общественост.
– Сещаш се какво си помислиха всички!
– Наистина, макар че вероятно грешат. Ако това беше император Нерон или Галба, щяха да са напълно прави, но Домициан никога не е харесвал момченца.
– Всеки мъж се променя, когато навлезе в средната възраст. Той се отърва от Атина.
– Атина може и да я няма, но сега той язди онази хубава малка невестулка Полиа.
– Както и да е, детето е затворник. Носи онази яркочервена туника, за да се вижда отдалеч, ако се опита да избяга. Не може да направи и крачка, без да се препъне в преторианците. Въпреки че те по-скоро следят за безопасността на императора