– О, да, Варварина… – беше казал вяло Белерофон, когато ги представиха един на друг и протегна ръката си с маникюр. Ариус просто я зяпна, докато той не я отдръпна назад. – Колко странно – подшушна Белерофон на една кикотеща се патрицианка от другата му страна. – Човек би допуснал, че той може да говори!
Докато седяха един до друг, те продължаваха напълно да се пренебрегват взаимно.
Едва ли някой можеше да се въздържи да не направи сравнение между тях. Белерофон – усмихнат, пускаше шеги, Ариус – навъсен, се чувстваше неловко. Белерофон изтънчено опитваше по малко парченце от всяко ястие, Ариус се тъпчеше с всичката храна, която сервираха пред него. Белерофон – леко полегнал върху копринените възглавнички, сякаш за това беше роден, Ариус – седнал сковано, като статуя. Белерофон – цивилизованият, и Ариус – варваринът.
Прикрих лицето си с наметалото и тихичко се измъкнах.
Ариус се измори от прекалено горещата стая, измори се от твърде меките възглавнички, измори се от постоянния брътвеж, но най-много се измори от момичето, което седеше до него.
– Ти си много смел да рискуваш живота си на арената ден след ден. – Тя се размърда на креслото си и един боядисан нокът се докосна до ръката му. – Страх ли те е понякога? Аз бих била ужасена.
Той си я представи стисната в челюстите на някой лъв.
– Да – съгласи се той.
– Цяла дума! – Тя отметна главата си назад и се засмя. – Какъв напредък.
Той се протегна към съда с вино.
– Не се дръж толкова безразлично с мен! – Тя се нацупи и се наклони леко назад, за да може той да се възхити на извивката на гърдите ѝ под синята коприна. Красиви гърди. Красива коса също. Красиво лице. Очи като на невестулка.
Внезапна вълна от музика от флейтите заглуши думите му, преди да успее да ѝ каже да не му се пречка и да го остави на мира. Гостите започнаха да стават и небрежно се насочваха към градините. Сенатори хващаха под ръка жени, които не бяха техни съпруги, и дискретно се отправяха към облените от лунна светлина пътеки на зимната градина, докато гладиаторите открито сграбчваха робините, за да ги завлекат в уединението на нощта. Великият Белерофон изчезна зад една статуя на Нептун заедно с видна матрона от рода Сулпиций.
Малка гореща ръка хвана неговата.
– Искаш ли да се поразходим в градината? – каза момичето с очи на невестулка. – Не се тревожи за баща ми, той сключва сделки с твоя ланист. – Езикът ѝ пробяга по начервените ѝ устни.
Той я остави да го измъкне, като се спря само за да грабне бутилка вино. Меката ръка с боядисаните нокти се мушна под лакътя му и го насочи надолу по чакълеста пътека, която лъкатушеше надалеч от къщата. Ароматът на жасмин и рози дразнеше обонянието му.
– И така – усмихна му се тя, – откъде си всъщност? Изгарям от любопитство!
– Отникъде.
– Всеки има родно място
– Това не е ли баща ти? – посочи той над рамото ѝ, а когато тя се обърна да погледне, изпъна ръката си, за да я освободи от нейната и се шмугна в храстите.
Ариус!
Той попадна пред стената на атриума и погледна иззад ъгъла към останалата част от къщата на Полий. Лампите не бяха запалени, стаите оставаха тъмни. Като надзърна през рамо, видя дъщерята на домакина да стои на градинската алея и да се оглежда. Влезе в първата врата, която видя, преди да го беше забелязала.
Баня. Виждаше слабите проблясъци на водния басейн. Мраморът остави приятно прохладно усещане върху гърба му, когато се облегна на стената, плъзна се надолу, за да седне, и отпуши бутилката. Ето това беше място, където човек можеше да се напие на спокойствие. Хич не го интересуваше, че утре главата ще го боли! И без друго щеше да умре. Отпи дълга глътка вино.
Тихо скърцане от далечния ъгъл на помещението го накара да се стресне. Изправи се безшумно, прокрадна се покрай ръба на басейна.
Още един тих шум. Той се прицели в тъмното и сграбчи нечия китка.
– Не мърдай. Или ще те убия. – Демонът изплющя с камшика си. – Кой си ти?