– О, на момчето нищо му няма… – сепна се Паулиний. – Трепери, старае се да не се разплаче. Каза, че ще ме убие, ако му се смея. А на мен изобщо не ми е до смях.
Очите на Паулиний се плъзнаха по езерцето на пода на атриума, по колоните, подпиращи покрива. Маркус се загледа за миг в него.
– Може би е по-добре да дойдеш в кабинета ми, Паулиний
– Да – каза Паулиний бързо. – Трябва да говоря с теб. Трябва ми съвет.
– Какво има?
Паулиний направи тържествена пауза.
– Татко… – Той закова погледа си върху стената над рамото на Маркус и каза с тона на легионер, който дава рапорт: – Стигнах до заключението, че император Домициан е неподходящ за длъжността, която заема!
Маркус примигна и седна на най-близкия стол.
– Да, продължавай!
– Той изпрати в изгнание племенницата си Флавия Домицила и екзекутира съпруга и децата ѝ без никаква основателна причина. – Погледът му бе все още неподвижно закован в стената. – Имам причини да смятам, че е виновен за измъчването на любовницата си Атина и племенницата си Юлия. Юлия той… Също я уби без основание. Смятам, че е чудовище!
– Може би – каза меко Маркус, – но дали е добър император, или не?
– Едно чудовище не може да бъде
– Разбира се, че едно чудовище може да бъде добър император, Паулиний. От личните навици на Домициан може и да има много какво да се желае, но няма никакво съмнение, че е добър администратор, изтънчен юрист и способен военачалник. Радваме се на стабилност под неговата власт. Стабилност и скучни мирни неща като балансирана икономика и исторически ниска корупция. – Маркус въртеше едно перо за писане в ръцете си. – Може и да си твърде млад, че да помниш годината на Четиримата императори, Паулиний, но мнозина, които я помнят, с удоволствие биха изтърпели известна доза чудовищност за сметка на стабилността.
– Аз не съм от тях! – Паулиний го погледна право в очите. – Смятам, че Домициан трябва да бъде отстранен!
Маркус си помисли колко ли болезнени, кървави следи оставят тези думи в сърцето на сина му.
– Защо тогава ти е нужен съветът ми?
Паулиний изрече тихо:
– Защото ти си човек на принципите. Може би единственият, който е останал. Ако ми кажеш, че Домициан не заслужава поста си, това ще е достатъчно за мен.
Още кръв потече от кървавата рана в сърцето му, прецени Маркус. За щастие сърцето му е достатъчно голямо.
Той тъкмо отвори уста, за да отговори, и вратата се отвори с трясък.
– Маркус – почти извика Калпурния, – Паулиний, имаме посетители, хм… Тук е Атина. А това е?
– Ариус – каза едрият мъж. – Познавате ме.
– Кой? – любезно попита Маркус.
– Няма значение Теа прекоси стаята, очите ѝ изгаряха Паулиний.
Маркус погледна Калпурния.
– Ако нямаш нищо против, скъпа моя
– О, да, веднага излизам – тя махна с ръка. – Каквото и да има, не искам да знам. – И докато затваряше вратата, каза: – Ще гледам робите да не вдигат шум.
– Добро момиче.
– Паулиний – Теа се спря пред сина на Маркус, – имаме нужда от теб!
Паулиний я погледна и погледът му не се отмести.
– Искаш да получиш сина си обратно ли?
– Искам сина си обратно! – каза Теа. – И искам да видя императора мъртъв!
Маркус проговори:
– Всички го искаме!
Глава трийсет и първа
– Развод? – Лепида кацна на ръба на писалището на Маркус и вдигна изрисуваните си вежди. – Наистина, Маркус, защо ми е притрябвало подобно нещо?
– Както личи по всичко, императорът е доста привързан към теб. Вече от шест месеца, нали така? – сви рамене Маркус. – Помислих, че би искала да си… на разположение.
– О, мъжете не искат любовниците им да са на разположение, освен когато самите те не го предложат. – Лепида леко се изпъчи. – Чул си, че е доста привързан към мен?
Маркус прикри усмивката си.
– Вероятно носът му е по-издръжлив от моя, щом успява да понесе подобен вулгарен парфюм.
– Прибери си ноктите, скъпи. Няма да се отървавам от теб все още. Въпреки че ако той реши да ме направи императрица.
– Ако.
Тя настръхна.
– Защо пък не? Вече веднъж се е развеждал със съпругата си може пак да го направи. Не съм ли достойна за императрица?
Маркус погледна жена си: стройна и съблазнителна в шафраненожълтата си копринена туника, с колие от индийско злато, обгръщащо шията ѝ, и със сплетени кичури от благоуханната ѝ черна коса, увити около изящната ѝ глава.
– Императрица си с всяка педя от тялото си – съгласи се той. – да се надяваме, че ще живее достатъчно дълго, че да те направи императрица.