– Заслушваш се в клюките.
– Говори се съвсем тайно, Лепида, но долових да се шушука – аз си държа ушите отворени, нали знаеш. Императорът е помолил астролога си да предскаже датата на смъртта му и отговорът е бил, че е твърде скорошна, за да му хареса.
– Несий е некадърник! – тросна се Лепида. – Нищо не може да убие Домициан!
– Разбира се. Въпреки че мисълта за това вероятно те притеснява.
– Не ме предизвиквай, Маркус! Ако някога стана императрица… – тя се завъртя сред диплите на шафранената си коприна и сред звънтенето на златни гривни, – ще накарам да набучат главата ти на кол.
Маркус се усмихна, когато тя излезе от таблинума му, потраквайки с позлатените си сандали. Много добре се получи, помисли си той. Ако Лепида се натискаше да стане императрица, щеше за около седмица да изхвръкне от двореца – извън омагьосания кръг на протекцията на Домициан.
– Татко? – Кестенявата мека коса на Сабина се появи на вратата.
– Пак ли подслушваш през ключалките, Вибия Сабина?
– Иначе как ще науча? – Тя се плъзна в стаята с лека походка, като затвори вратата след себе си. – Татко, защо ѝ предложи развод? Нали знаеше, че няма да приеме?
– Така ли?
– Познавам по гласа ти.
Той я погледна.
– Така е – отвърна след кратка пауза. – Знаех, че няма да приеме развод.
Сабина пристъпи по-близко.
– Ами тогава ти се разведи с нея.
– Така ли смяташ?
– Тя ми е майка. Знам, че трябва да я уважавам… – Сабина млъкна. – Но...
– Но?
– Тя е красива. Тя е дори, в известен смисъл, интересна, както са интересни отровните змии. Но е наистина ужасна. Защо не се разведе с нея още преди години?
– Не е твоя работа да питаш подобни неща, Вибия Сабина!
– Разбира се, че е моя работа! Какво стана? Тя заплаши ли те?
Заплаши теб, искаше да каже Маркус. Паулиний сега беше преториански префект, най-добрият приятел на императора; никакви клевети от страна на Лепида нямаше да опетнят името му задълго. Но Сабина нямаше подобна защита.
– Да не би да те е заплашила с мен? – Въпросът на Сабина не изненада Маркус. Мислите на дъщеря му и неговите собствени винаги течаха в синхрон, в една и съща посока. – Това не трябваше да те спира, татко!
– Не – усмихна се той, – но си мислех, че е по-добре първо да те видя омъжена. – Пораснала, омъжена, извън обсега на нейната злоба.
– Не мисля, че искам да се омъжвам. Предпочитам да видя света. – Сабина с твърдост стисна устни. – Разведи се с нея!
Той погледна, за да види детето си, но не го видя. Видя девойка, пораснала почти до неговата височина, косата ѝ женствено падаше на къдрици по шията, а в очите му се взираха очите на зряла жена.
– Богове! – каза той – Ти растеш зад гърба ми!
– Помисли си за това! – помоли го тя.
Той се усмихна и помилва косата ѝ.
– Да, ще си помисля. И така, вече прекалено голяма ли си, че да ме прегърнеш?
Тя склони пригладената си кестенява глава на деформираното му рамо.
– Никога няма да бъда!
Зяпнах от почуда.
– Атина – императрицата на Рим прекоси таблинума на Маркус и стисна ръката ми, сякаш бяхме стари приятелки, – радвам се да те видя, скъпа моя. Не съм чула и една нота хубава музика, откакто напусна двореца. А това е известният Ариус? Наблюдавала съм те толкова много пъти, и то с огромно удоволствие. Паулиний, не изглеждаш добре. Да не си болен? Съпругът ми се тревожи за теб. Маркус, всички ли сме тук?
Това беше най-дългата реч, която някога бях чувала от нея за всичките тези години, през които я бях наблюдавала.
– Да се захващаме за работа. – Тя се настани чевръсто на един тапициран стол. – Официално съм на вечеря със сестра си Корнелия и съпруга ѝ, което ни дава едва няколко часа. Домициан все още следи кога излизам и кога се прибирам.
Затворих си устата. И тя ли беше сред заговорниците? Безупречната мраморна съпруга на Домициан, с нейните смарагди и благотворителни дела? Императрицата?
Паулиний гледаше, сякаш някой току-що го беше фраснал между очите. Погледът на Ариус шареше напред-назад между мен и нея, сякаш ни сравняваше. А Маркус я целуна по бузата с лекотата на стар приятел.
– Обичайните предпазни мерки? – попита го тя.
– Обичайните. Предполага се, че обядвам с Диана – с нея сме приятели от години, така че никой не би се усъмнил.
– Да, Диана ще ти съдейства… – Императрицата хвърли поглед към останалите. – Може ли да им се вярва, Маркус?
– А на теб? – аз пристъпих напред. – На теб може ли да се вярва, домина?
Маркус заговори толкова формално, сякаш беше в Сената.