Выбрать главу

Приятелят му – Маян или Траян, или нещо подобно, който беше станал редовен посетител в нашата ложа, откакто Маркус бе научил, че му е някакъв далечен братовчед – се наведе към него, за да го смушка подканващо с лакът, и Паулиний послушно се обърна към годеницата си.

– Надявам се, че се наслаждаваш на парада, Калпурния?

– Наистина е великолепен.

– Напоследък те виждам много рядко. Задълженията ми ме притискат. Може би ще искаш да ме придружиш на един императорски прием следващата седмица?

– Първия път, когато отидох на императорски прием, видях оргия – каза без заобикалки Калпурния. – А втория път, когато отидох – видях опит за покушение, арест и убийство. Не мисля, че искам да опитам трети път.

Паулиний не можа да потули усмивката си и белите му зъби засияха на загорялото му лице:

– Мисля, че не мога да те виня.

– Ходих при авгурите, Паулиний – каза Калпурния, – за датата на сватбата ни.

– О? – възкликна Паулиний предпазливо.

– Изглежда, че няма нищо подходящо – обясни Калпурния. – Не и в близките месеци.

– О! – отново възкликна Паулиний.

Те размениха погледи и после се обърнаха – той към Траян, а тя към Маркус. Изпратих на Паулиний ленивата си усмивка, от която винаги му омекваха краката. Той ми кимна отсечено и извърна поглед. Преструва се на недостъпен пред приятеля си и годеницата си, разбира се. Ще видим колко е недостъпен, като го спипам насаме. Наистина, ако Домициан може да се забавлява, защо не и аз?

Обедните екзекуции минаха ужасно бавно, а после гладиаторите влязоха в боен ред през Портата на живота, облечени в пурпурните си наметала и започнаха да загряват за предварителните двубои. Дъщеря ми се наведе напред с поглед, насочен към мускулестите въоръжени фигури. Аз я изгледах с раздразнение.

– Откога малката придирчивка стана любителка на гладиаторските игри?

– Не съм – каза тя, без да откъсва очи от арената. – Отидох за първи път на Матралиите и беше доста отвратително. Но е интересно.

Пропъдих една муха от чашата си с вино.

– Харесала си някой боец с тризъбец, предполагам?

– Не… просто всички си мислят, че гладиаторите трябва да се стараят да умират красиво, а всъщност единственото, за което се стараят, е да не умрат! – Очите ѝ се стрелнаха от арената към претъпканите трибуни на Колизеума, към смеещите се и ликуващи тълпи както от плебеи, така и от патриции. – Хората сякаш изобщо не забелязват това

– Може би Младият Варварин кара сърцето ти да тупти? – усмихнах се аз. – Толкова долнопробен вкус, Сабина! Дори и грозно малко момиче с гърчове като теб може да се спре на нещо по-добро от гладиатор!

– Да си разменим местата, Сабина – намеси се любезно Маркус. – От моето място се вижда по-добре.

Те се размениха и тя се озова от другата страна на Маркус до Калпурния. Сабина отново се наведе напред към арената и съпругът ми незабавно влезе в някаква скучна дискусия с неосъществената си все още снаха. Паулиний усърдно слушаше Траян да обяснява някакъв план за преобразувания в легионите, а около нас тълпата крещеше окуражително към гладиаторите, докато размахваха дървените си оръжия.

– Маркус – казах аз, – би ли ми налял вино?

– Разбира се, скъпа.

Той се наведе, за да напълни бокала ми, а аз се втренчих в арената: поне започнах да се забавлявам, когато императорът даде сигнал за начало и гладиаторите се нахвърлиха едни срещу други с дрезгави викове. Нищо не можеше да прочисти обремененото ми съзнание така добре, както едно хубаво клане.

– Между другото – каза ненадейно Маркус, като ми подаваше обратно бокала, – развеждам се с теб.

– Какво? – примигнах аз, като вдигнах поглед от двама египтяни, които се боричкаха за един тризъбец.