Паулиний сви рамене, все още замислен, когато резето на вратата щракна. Неговите преторианци също щяха да са фактор, също както всеки от легионите. Като главнокомандващ личната армия на императора подкрепата на Паулиний щеше да е безценна за всеки, който иска да се домогне до трона. Ужасяваща мисъл
– Сабина, ти ли си? – Маркус се отправи към вратата с усмивка за добре дошла, но Паулиний видя как баща му бързо скри допълнителните чаши. – Защо си още будна?
– Чух гласове долу.
Дребна и спретната в бялата си нощница, Сабина прокара пръст на босия си крак по извивката на една змия, направена в мозайката на пода.
– Линий спореше с мен за "Коментари" на Цицерон – каза спокойно Маркус. – Би трябвало да се справя по-добре с тези неща, но е войник и се учи бавно.
– Чух гласове, освен вашите – продължи тя да очертава с крак змията. – И видях наета носилка през прозореца. Имаш доста интересни гости, татко.
Паулиний отвори уста, но Сабина направи изненадващо зрял жест с ръка.
– Не ми казвай – рече тя и с едва загатната усмивка се насочи обратно към стаята си. – Не искам да знам!
Глава трийсет и трета
96 година след Христа
18 септември
– Пак мамиш! – гласът на императора беше озлобен.
– Просто късмет, цезаре! … – Викс разтърси празните си ръкави, нямаше други зарове.
– Не е късмет! Мошеник!
– Ще отведа момчето от тук, ако ви дразни, цезаре – каза бързо Паулиний.
– Всички евреи са измамници. – Императорът захвърли заровете през стаята. Той беше наредил да облицоват стените с лунен камък, за да е подготвен за този ден, за да може да види всеки, който би могъл да дебне зад него. – Също като Атина. Това дори не е истинското ѝ име. Трябваше да я убия. Трябваше да ви избия всичките. – В очите на императора имаше див, тревожен проблясък, той несъзнателно почесваше челото си. – Ти ли си този, който ще се опита да ме убие днес, Версенжеторикс? В пет часа?
Викс изглеждаше унил.
– Според Несий днешният ден ще донесе смъртта ми. Ти ли си този, който ще я донесе?
Паулиний прочисти гърлото си.
– Та той е просто едно момче, цезаре
– Момчетата могат да убиват! – тросна се Домициан.
Очите му зашариха по мътните сребърни отражения в стаята, предпазливо. Продължаваше да почесва челото си. Паулиний забеляза, че се беше разкървавил, и въпреки всичко не можа да не изпита прилив на състрадание.
– Цезаре… – каза съчувствено той.
Домициан свали ръката си и видя кръв под ноктите си.
– Богове – измънка той, – надявам се, че това е всичката кръв, която ще се пролее днес!
– Аз лично се надявам на още… – промърмори Викс.
– Ох, разкарай го от тук! – изръмжа Домициан.
Викс се втурна навън, преди Паулиний да успее да го сграбчи за ръката. Рамото на момчето почти беше заздравяло след последния двубой в Колизеума и то го потъркваше несъзнателно, докато гледаше зелената свежест на градините. Паулиний размени няколко думи с двама стражи и после отиде при Викс. Те бяха единствените, които се шляеха из коридорите. В деня на предполагаемата си смърт, императорът беше наредил в Домус Августана да останат само преторианци, роби и няколко от императорските любимци. Там, където обикновено мраморните коридори гъмжаха от тоги и жужаха от шушукания, днес можеше да се чуе само шляпането на сандали, докато робите бързаха да си свършат работата, тревожната размяна на пароли при смяна на стражата и самотното плискане на големия фонтан.
– Днес е тихо… – забеляза Викс.
– Ще бъде още по-тихо, ако престанеш да дразниш императора – каза Паулиний. – В такова настроение може да ти отсече главата.
– Той винаги е в настроение за това! – Викс грабна камъче от една урна с цветя и го метна във фонтана. – И все пак се съмнявам, че ще ме убие. Очаква с твърде голямо нетърпение следващия ми двубой.
– А ти? Майка ти каза, че винаги си искал да станеш гладиатор.
– Е, не е точно както си го представях – каза колебливо Викс. – Хората… умират трудно.
Главата на Викс оклюма уморено и Паулиний беше на косъм да каже на момчето, че повече няма да се бие на никаква арена, ако Фортуна им помогне да осъществят плана си тази нощ. Но бяха пазили тайната твърде старателно, че да я издадат сега.
– Горе главата, млади Викс! – Несий мина покрай тях със старите си разръфани сандали, с мътни очи ѝ празно лице, докато си играеше с тънката златна верижка на врата, която някога беше принадлежала на Ганимед. – Всички звезди казват, че императорът ще бъде мъртъв, преди луната да изгрее, а тогава всичките ти неприятности ще свършат!