– Не, не, той е в двореца и утешава Домициан. Той е единственият, който може да го направи. За друго става дума. Изпратих да извикат и Ариус и Теа – къщата ти празна ли е?
– Да, Сабина е заета с уроците си следобед, а аз наредих на робите да не пускат посетители. Какво се е случило?
– Може да се наложи да избързаме с плана.
– Скъпа, не ми харесва, когато ме лъжеш! – погалих аз ръката на Сабина. – Робите казват, че Маркус е отишъл в библиотеката. Ти казваш, че е получил съобщение от императрицата. Кой лъже? – Току-що боядисаните ми нокти оставиха червени следи върху ръката ѝ.
– Сбърках, той е в библиотеката.
– Не мисля – погалих косата ѝ. – Ти си го видяла да получава бележка от двореца, а после да излиза. Вероятно за да се срещне с императрицата. За какво евентуално биха могли да разговарят в ден като днешния? – Вплетох пръсти в косата ѝ. Просто леко оскубване, за да я насърча.
– Не знам, аз… ооох.
Раздразнението ми нарастваше. Дръпнах я рязко.
– Лъжеш!
– Не лъжа, аз не...– Чу се почукване на вратата.
– Домина? – плахият глас на робиня.
– Дъщеря ми има пристъп – казах аз. – Махайте се! – Веднага щом стъпките се отдалечиха по коридора, дръпнах главата на Сабина назад, почти до нивото на раменете. – Маркус и императрицата се срещат често, нали?
– И защо не? – Тя вече подсмърчаше, а сълзите пълнеха очите ѝ.
– Те не са любовници, това е сигурно! Тогава защо биха се срещали? – Още едно леко подръпване. – Някой друг среща ли се с тях?
– Пусни ме!
Аз я оставих да се изправи.
– О, скъпа – въздъхнах, – да не би да ти причинявам болка? – Погалих бузата на Сабина, а след това ѝ зашлевих плесница. Тя изпищя, а аз внезапно бях обзета от същинска ярост – ярост, която усещах да напира, откакто Маркус се разведе с мен. – С кого? С кого се срещат?
Сабина беше на пода и се прикриваше с ръце от ударите ми.
– Не знам! Не съм ги виждала!
– Не знаеш! Ти, малка гадна лъжкиня със заешко лице, как смееш да ме лъжеш! – Сграбчих я за косата и извих главата ѝ, притискайки я към ръба на масата. Почти не я виждах през червената мъгла, премрежила погледа ми.
– Къде ги видя?
– Тук – каза Сабина и започна да хлипа.
– Прочети го, Маркус! – Сгънато парче пергамент премина от едната носилка в другата. – Един от робите ми го донесе преди около час.
Маркус го прочете набързо.
– Разбирам. – Гласът му беше неутрален. – Дали ще го приведе в действие скоро?
– Домициан не се бави, когато раздава смъртни присъди.
– Тук е посочена само "държавна измяна" като причина за ареста. Дали знае нещо?
– Не, не съм била проследена до нито една от срещите ни. Но той иска да ме види мъртва вече повече от десетилетие, а и каквито и да са причините, той е решил, че сега е подходящият момент. Вероятно – каза спокойно тя – ще бъда мъртва съвсем скоро, освен ако довечера не...
– Довечера? Не! Ще е твърде бдителен! Паулиний ще трябва да го притисне, а тогава той ще заподозре него.
– Домициан със сигурност ще ме измъчва, за да му кажа имената на другите заговорници! – отсече императрицата. – Като негова съпруга съм развила известна издръжливост на болка, но се съмнявам, че ти би заложил живота на Паулиний на това… Би ли?
– Това… това беше преди около седмица… след като си легнах, чух гласове… погледнах през прозореца.
– Кого видя? – Ръцете ми пареха, но ѝ ударих още една плесница.
– Императрицата. И… и една жена с тъмна коса.
– Каква жена?
– Просто робиня. Има тъмна коса и нисък глас. И с нея имаше един мъж, легионер или нещо такова… Той… той имаше много белези Ледени тръпки полазиха по гръбнака ми. Хванах ухото на Сабина между боядисаните си нокти и стиснах силно колкото можех.
– Робиня с нисък глас? Висока? С белези по ръцете?
– Да
– Теа – казах аз на глас. Разбира се. Тя винаги ми се изпречваше на пътя. – И някакъв войник, казваш? – Без съмнение най-новият ѝ покровител, след като е пресушила сълзите си по Варварина. Някой застаряваш главорез, когото е съблазнила, за да ѝ помогне да си върне отвратителното синче. – Това ли е всичко, Сабина? Ако криеш нещо
– Не, нищо не крия, кълна се!
Пуснах ухото на Сабина и тя падна напред върху плочките. Сълзите се стичаха от очите ѝ и размиваха кръвта по устата ѝ. Наистина изпитах някаква доброжелателност към нея. Кой би могъл да предположи, че подобно глупаво нищожно същество ще се окаже толкова наблюдателно? Тя може и да не знаеше нищо повече, но аз щях да разбера останалото сама. Сложете една отхвърлена съпруга, ревнив сенатор и бивша любовница в общата картинка… Е, какво е общото между всички тях? Кого мразят всички те?