Макар и да не беше вече господарка на къщата, все още вдъхваше страх на робите. Те кротко се изнизаха през вратата като хвърляха уплашени погледи през рамо, подканвани от двамата ѝ главорези. Лепида изчака, докато вратата се затвори, и тогава се обърна към нас с поруменели бузи.
– О, колко прекрасно! – въздъхна тя. – Какво да правя с вас двамата?
Над рамото ѝ, през открехнатата врата, видях проблясък. Две сини очи върху тясно насинено малко лице. Дъщерята на Маркус? Дъщерята на Лепида? Очаквах да чуя писък, но сините очи разбраха всичко мълчаливо и тя изчезна така бързо, както се беше появила.
– Ами – каза Лепида разсеяно – не мога да се бавя твърде дълго, защото имам среща в Домус Августана, а вие двамата имате среща тук – с моя съпруг, предполагам. Някакъв заговор срещу императора? Колко типично за Маркус Не можех да дишам. Не можех да преглъщам. Не можех дори да примигна. Не. Не.
– Не мога да си представя подробностите около малкия ви заговор, но съм сигурна, че палачите на императора ще успеят да ги измъкнат от Маркус! – усмихна се Лепида. – Императорът ще ми бъде много благодарен, предполагам. Какво ли да поискам в замяна? Няма да се налага да го моля да отсече главата на възлюбения ти Ариус или на сина ти. Той и бездруго ще го направи. Но пък бих могла да го помоля да те остави жива за сметка на това – можеш пак да си ми прислужничка! Да боядисваш ноктите ми, да ми търкаш гърба, да ми оправяш косата. Винаги си се справяла много добре с косата ми.
Нямах какво да кажа. Можех само да се надявам, че дъщеря ѝ има характера на баща си, а не на майка си и че беше отишла да го предупреди.
Лепида се завъртя, за да можем да се възхитим на белотата на ръцете и глезените ѝ на фона на алената ѝ туника, и тогава изведнъж се наведе към мен.
– И така, каква е тайната ти?
– Тайна ли?
– Ти задържа Домициан в продължение на години! Как?
Заостреният ѝ език пробяга по начервените ѝ устни и аз просто видях колко силно я вълнуваше това. Някъде сред отчаянието успях да намеря сили за усмивка.
– Не му давах това, което искаше.
– А какво искаше?
– Всичко. Аз не му го давах и така задържах интереса му. Предполагам, че си му давала всичко. Винаги си била толкова предсказуема… Нищо чудно, че бързо си му омръзнала!
Усмивката ѝ се стопи.
– Ти не само си предсказуема – добавих аз за всеки случай, – но си и невероятно скучна!
Тя ме зашлеви през лицето.
– На него даде всичко! – посочи тя с яркочервения си боядисан нокът към Ариус, който стоеше завързан, с притворени очи и притихнал, облегнат на колоната. – За него би си разтворила краката и по средата на Форума, ако той го поиска! А него как задържа толкова дълго, ако не криеш никаква тайна?
– Защото Ариус не е луд – обясних аз търпеливо. – А Домициан, в случай че не си забелязала – е!
– Ти не знаеш нищо за мъжете!
– Разбира се – съгласих се аз, като се почувствах замаяна. – Затова всички харесват мен повече от теб!
Пак ме удари. Този път го очаквах и захапах малкото ѝ пръстче със зъби. Наложи ѝ се да ме оскубе за косата, за да се освободи.
– Ти получаваш всичко! – гледаше ме гневно тя, докато тръскаше ръката си. – Получи Домициан, получи него… – Обърна се към Ариус: – Защо точно нея? Тя е непохватна еврейска робиня, има хиляди момичета като нея! А аз съм единствена по рода си!
Във всеки друг момент това щеше да ми се стори смешно – обида, нанесена преди повече от десетилетие, още засягаше честолюбието ѝ. Толкова е лесно да накърниш суетата на красивите жени.
– Защо? – Дръпна назад копринените си поли и ритна Ариус по наранения глезен. Той си пое дъх през зъби. – Защо нея? Защо не мен?
Ариус я погледна за миг.
– Защото изглеждаш като лукава невестулка!
Тя изсъска, засили ръката си, за да му удари шамар. Очите ѝ блещукаха. За момент ръката ѝ се поколеба.
После се стегна. Пооправи косата си и изражението на лицето си. Обърна изящната си глава назад към мен, перлите се полюляваха на ушите ѝ.
– Е, Теа… Беше ми много приятно, но наистина вече трябва да тръгвам. Можех да ви взема с мен, но Ариус е толкова непредвидим… Не! По-добре да ви оставя тук. Няма роби, които да ви освободят в крайна сметка, а и Маркус е зает да си шушука с императрицата. Той едва ли ще се прибере, преди аз да съм пристигнала в Домус Августана, ако на това се надявате. Да, просто ще ви оставя тук. Императорът ме очаква.
Тя изведнъж се обърна и целуна Ариус с бърза, страстна целувка. Отдръпна се, преди той да може да помръдне, и се насочи към полираното стоманено огледало на стената, за да оправи червилото си.