– Той има сладка уста, Теа! – каза. – Следващият, който ще го целува, ще са гарваните около "Стълбата на воплите". Когато ядат плътта от главата му, набучена на копие!
– Префекте! – извика му един от стражите и догони Паулиний, който неуморно крачеше напред-назад из атриума, чудейки се дали е възможно слънцето наистина да е спряло на едно място в небето. – Търсят те!
– Без посетители днес, знаеш разпорежданията!
– Беше много настоятелна, префекте. Твърди, че ти е сестра.
– Сестра ми? О, богове! Предай ѝ, че ще я посетя утре!
– Казва, че е на живот и смърт, префекте!
Паулиний се поколеба. Сабина никога не му се е натрапвала. И как изобщо беше стигнала дотук?! … Или и баща им беше с нея?
– Къде е?
– При портата откъм Тибър.
Докато стигне дотам, тя вече не беше сама.
– Важно е – чу той да казва дребната фигурка в синьо с раздразнение на някого, който стоеше зад портата. – Трябва да предам съобщение на префект Норбан и ако не ме пуснат да го видя
– Е, де! Не бъди толкова сериозна! Защо вместо това не ми дадеш целувка? – Паулиний ускори крачка към портата и видя груба кафява туника и добре позната едра глава, сведена твърде близо към сестра му. – Аз съм Младия Варварин, сигурно си чувала за мен! Гледала ли си ме някога на арената? Убил съм двама мъже и съм следващият велик гладиатор!
Паулиний перна Викс по врата.
– Момичето, което притискаш към стената, е сестра ми, хлапако! – Той обикновено изпитваше повече съжаление към сина на Теа, отколкото каквото и да е друго чувство, но Викс толкова много приличаше на онзи главорез, баща си, като стоеше надвесен над Сабина, че цялото му състрадание се изпари. Паулиний посегна да го плесне пак, но Викс се наведе бързо и леко. Колизеумът определено беше изострил рефлексите му. – Махай се от тук! – заповяда Паулиний. – Намери си нещо за убиване!
– И кой ще ме накара да се махна?
– Около два отряда преторианци, само при една моя дума, така че...
– Момчета! – гласът на Сабина ги прекъсна.
Тя стоеше и ги гледаше ядосано, а река Тибър проблясваше зад нея. Беше малка и хубава със синия си воал, загърнат около главата… И насинена, забеляза Паулиний за пръв път. И разчорлена, сякаш бе тичала запъхтяна по целия път дотук от бащината му къща.
Прободе го ням ужас.
Сабина сграбчи за един пръст ръката на Паулиний с едната си ръка и грубата лапа на Викс с другата и ги бутна назад в сянката на портата, там, където стражите не можеха да ги чуят.
– Той може да остане – каза тя, когато Паулиний изгледа строго Викс, – това засяга и него.
– Така ли? – примигна Викс.
– Шшшт… – Тя сниши глас и заговори бързо.
Маркус се прибра късно у дома – някаква каляска се беше преобърнала на Квириналския хълм и бе препречила цялото движение на носилки и каляски на три околни пресечки. Накрая той бе слязъл от носилката си и се беше прибрал пеша, защото безпокойството го измъчваше повече, отколкото болката от накуцването, останало му от годината на Четиримата императори. Да се ускорят нещата?! Това беше лудост!
– Квинт? – провикна се Маркус на иконома, докато влизаше куцукайки в облепения със сини плочки атриум. Приглушен глас му отвърна. Но не този на иконома.
– Тук горе!
Маркус се качи по стълбите, безпокойството му нарастваше и той рязко отвори вратата на таблинума си.
– Без въпроси! – каза Теа уморено. – Просто ни развържи Той се захвана с възлите, които стягаха китките ѝ.
– Какво стана?
– Лепида – изправи се Теа, докато потъркваше ожулените си ръце. – Тя вече е на път към Домус Августана. За да каже на императора!
Маркус изруга.
– Но как е успяла да...
– Има ли значение? – сви рамене Ариус до другата колона. – Тя знае. Завърза ни тук и тръгна към двореца.
– И бездруго щяхме да ускорим плана. Днес вечерта
– Не вечерта! Сега!
Маркус погледна навън през прозореца към слънцето, което едва бе започнало да клони надолу към Тибър.
– Той няма да се чувства в безопасност поне още два часа. Дотогава ще е нащрек.
– Много лошо! – Теа развърза възлите от глезените на Ариус. – Можеш ли да държиш меч?
Ариус кимна, но когато се изправи, кракът му не го издържа и той залитна.
– Какво стана?! – Всички ругатни, които Маркус бе чувал през живота си, започнаха минават през главата му на шест различни езика.
– Главорезите на жена ти! Но – той подскочи няколко пъти на един крак из стаята – щом костите ми не стърчат извън кожата, ще издържат!