Викс се ухили.
– И подейства ли?
– Тичах по целия път от вкъщи до тук и постоянно си мислех, че мога да получа припадък и да не успея да стигна навреме. Но не получих! Всъщност никога през живота си не съм се чувствала по-добре. – Тя се вдигна на пръсти, като сложи малката си ръка върху загорелия от слънцето врат на Викс и докосна с устните си неговите. – Заслужил си една целувка, бих казала!
Ръцете на Викс мигновено се увиха около талията ѝ, но тя се освободи и обърна поглед към Паулиний, преди той да настръхне отново.
– Спри майка ми, Линий! – предупреди го Сабина. – Или тя ще развали всичко!
Паулиний ѝ отвърна с неохотно кимване и се върна обратно при портата, като буташе Викс пред себе си. Беше достатъчно да каже няколко думи на стражите и Лепида не би могла да влезе в двореца. Макар че с достатъчно голям подкуп… Той погледна назад към сестра си – малка стройна синя фигура, която се изгуби сред тълпата. Благодари на всички богове, че Сабина я има.
Викс вървеше наперено напред, ухилен до уши:
– Тя ме обича!
– Тя е на дванайсет! – изръмжа Паулиний и бутна Викс да върви напред. – Дръж си мръсните лапи далеч от нея!
Глава трийсет и четвърта
– Вълците се събират!
– Цезаре?
– Мислят си, че никой не ги забелязва! – Домициан кръстосваше от единия край на спалнята до другия. Собственото му мътно отражение го следваше по облицованите с лунен камък стени на стаята. – Но когато си бог, виждаш всичко!
Паулиний пристъпваше от крак на крак. Той понечи да каже нещо, но се отказа.
– Луната ще се окъпе в кръв, когато навлезе в знака на Водолея… – Домициан шепнеше едва чуто. – И ще бъде извършено деяние, за което ще говори целият свят!
Сърцето на Паулиний болезнено биеше в гърдите му. Сега – сега – сега беше моментът! … Внезапно усети, че не може да говори. Той чу острото жужене на муха и в същия миг ръката на Домициан се стрелна. Жуженето заглъхна, когато малките крилца се оказаха затворени в императорската шепа и Домициан се усмихна. – Мухите вече не ме интересуват! – каза той на Паулиний. – Хората имат толкова по-разнообразни реакции
– Цезаре? – осмели се най-сетне Паулиний.
– Да? – Той лениво размаза мухата.
– Мисля, че трябва да се видиш с една жена… – каза го спокойно.
– Не и преди петия час. Знаеш заповедите ми.
– Тя казва… тя казва… Мисля, че трябва да я приемеш
– Кого?
– Атина, цезаре.
Тишината се разпростря на вълнички около името ѝ.
– Атина?
Трепет в гласа му? Императорът все още стоеше с лице към ъгъла, пищната пурпурна роба се спускаше на величествени дипли надолу от раменете му, светлината на лампата прозираше през оредялата му коса.
– Накара ли да я съблекат и да я претърся за оръжия?
– Да, цезаре.
– Тя скри ли лицето си от срам? – Домициан вдигна ръка преди Паулиний да успее да отговори. – Не, тя не би го направила. Гледала е право напред, нали, докато пазачите са я опипвали. Сякаш ѝ е безразлично. Също като Юлия, когато спря да яде. Дано душата ѝ не намери покой!
– Да не намери? … Кой, цезаре?
Домициан се обърна.
– Нека влезе!
Той седна на леглото, едната му ръка се плъзна под възглавницата към камата, която Паулиний знаеше, че държи там.
– Внимавай! – прошепна той на Теа, докато влизаха в стаята просто едно дихание за предупреждение, но тя дори не мигна. Просто застана в рамката на вратата, с коса, загърнала раменете ѝ, с празно лице… но очите ѝ бяха бдителни
– Атина? – Императорът звучеше развеселен. – Добре изглеждаш. Дръзка дори! Подобаващо за майка на отроче гладиатор. Идваш да молиш за сина си ли?
– Да, цезаре.
– Защо днес? Помислила си, че можеш да молиш за милостта ми сега, в случай че умра след един час, както предсказва астрологът?
– Да!
– Практичен народ сте вие евреите
– Такива сме.
Домициан удари с длан коляното си и Паулиний потръпна. Императорът беше спокоен и се шегуваше, изправен пред разбунтувани легиони или пред боядисаните в синьо дивашки племена на хатите, но днес единственото, пред което можеше да се изправи, беше съдбата… и Теа.
– Ти никога не казваш нищо – рече Домициан, като я гледаше с широко отворени очи. – Не, наистина… Бих накарал да ти изтръгнат главата от тялото, само така ще мога да я отворя и да видя какво има в нея… Но аз знам какво ще открия!
– Какво ще откриеш, цезаре? – приближи се тя.