Несий, астрологът, направи недвусмислено предсказание, кръглото му лице изглеждаше охранено и сияещо. Маркус усети как пръстите на Калпурния стискат неговите, докато слушаше за осемдесетте години бляскаво бъдеще, които предстояха на Римската империя. Златният век на Рим, както обеща Несий, беше в зората си.
Маркус, а с него и целият Рим почувстваха, че са го заслужили.
– Трябва да тръгваме. – Ариус усети как Теа го потупа по рамото. – Лодката ни чака. О! – възкликна тя като го обърна към себе си. – Ти пак си такъв, какъвто беше!
Той прокара ръка по косата си – измита от ореховия сок, тя имаше обичайния си рижав оттенък. Брадата също беше изчезнала.
– Харесвам ли ти така?
– Обожавам те! – Тя сплете ръце около врата му и притисна бузата си към гладкото му лице. Той обърна ръката ѝ и целуна вътрешната страна на китката ѝ. Носът ѝ бе изгорял от слънцето, косата ѝ се спускаше сплетена по гърба, а той я обичаше така безумно, че не знаеше дали светът е на мястото си.
– Хей! – извика Викс, като се появи под мишница с кучето, което беше изплезило доволно език. – Оставете това за кораба!
Ариус само го бутна с ръка и Викс се олюля назад, ухилен до уши. Той беше израснал с още три пръста по време на престоя си в двореца, а двубоите в Колизеума бяха развили мускулите на ръцете му, но все пак си изглеждаше момче. Измъченият, мнителен поглед бе изчезнал от лицето му и той се носеше по улицата със старата си наперена походка.
Те избраха пустите странични улички, ръката на Теа се беше вкопчила в тази на Ариус, а Викс тичаше напред и мяташе пръчка на кучето. Не се тревожеха, че могат да ги спрат. С печата на императрицата на документите им никой войник в Рим не би направил нищо друго, освен да ги поздрави и да отмине. Но така или иначе, всички войници бяха заети да гледат новия си император. Никой не знаеше, нито се интересуваше, че едно тричленно семейство отиваше към лодка в Тибър.
Британия. Ариус не я беше виждал, откакто беше на годините на Викс. Но когато поемеше въздух, все още можеше да усети аромата на планинските мъгли.
Той се блъсна във Викс, спрял се по средата на улицата.
– Какво… – очите му проследиха погледа на момчето.
Гладиатори.
Едри мъже, целите в белези, с лилави наметала, се качиха с твърда стъпка в чакащата ги каляска. Въоръжени мъже с далечни и напрегнати лица под шлемовете. Хвърляха раздразнени погледи към напарфюмирания, напудрен ланист, който подаваше глава от позлатената си носилка, за да ги смъмри.
– Игри – каза Теа, – за да отпразнуват коронясването. Траян много обича игрите. Ариус потръпна. Като погледна надолу към Викс, той видя израз на отвращение върху лицето на сина си.
– Да вървим! – каза Ариус.
Продължиха мълчаливо. Зад тях каляската тежко трополеше по пътя.
Ариус погледна назад през рамо. Колизеумът се мержелееше в далечината, кръгла каменна сянка, в която се криеха една ивица пясък и всичките му кошмари.
Ръката на Теа стисна неговата.
– Не поглеждай назад! – каза тя. – Спомни си какво се случи с жената на Лот!
Той примигна.
– С кого?
– Еврейска история… Повярвай ми: не трябва да гледаш назад!
Ариус откъсна поглед от Колизеума. Колебливо се вгледа в собственото си съзнание и се ослуша за гласа на демона.
Той е мъртъв, каза Херкулес. Демонът е точно толкова мъртъв, колкото и императорът. Ти, едър глупчо такъв!
Чиста, прозрачна тишина.
– Ариус?
Колизеумът остана далеч зад гърба му и потъна в небитието, а той отправи поглед напред.
Това беше просто малка, бързоходна лодка, предназначена за превоз нагоре-надолу по река Тибър, но тя щеше да ни отведе до морето. Ариус вече вдишваше вятъра и кръстосваше палубата с нова, по-лека походка, която изпълваше сърцето ми с радост. Той изхвърли един моряк през палубата, защото се беше опитал да ритне кучето, но след това доста дружелюбно го измъкна от водата. Друг моряк пък плесна Викс по врата, защото се катереше по мачтите, но Ариус не го метна зад борда. Дори посъветва моряка да пляска сина ни по-често, защото Викс си взимаше поука бавно. Приятно бе да виждам Ариус толкова спокоен и жизнерадостен. Приятно бе и че поемаше грижата за Викс и вече нямаше така да ми тежи да се разправям сама с него.