Прекият убиец на Домициан е един роб на Флавия, мъж на име Стефанус, който е внесъл нож в императорските покои в превръзка на ръката си. Историческите сведения сочат, че той е загинал след кървава схватка с императора. В моето въображение образът му се превръща в този на гладиатора Ариус, който оцелява, за да заживее един по-добър живот. Позволила съм си някои волности в описанията на игрите: римските гладиаторски игри са били точно толкова свирепи и кървави, колкото описаните тук, но са имали стриктни правила, които не биха позволили Ариус да се сражава сам срещу шестима, нито пък – невъоръжен срещу диви зверове, нито – срещу жени.
Домициан има лошата слава на последния от династията на Флавиите, недостоен наследник на великите си брат и баща. Но неговото управление довежда до римския Златен век, осемдесет години на просперитет, които започват с управлението на претенциозния сенатор Нерва и славния войн Траян. Теа и Ариус ще открият своята планина и ще отгледат семейството си в мир, така че тяхната история е приключила. Но Сабина я очаква интересен живот, а и Викс в бъдеще изиграва съществена роля в живота на Рим.