– Със сигурност – метнах едно, две, три малки резенчета захаросани круши в устата си. – Искаш ли да ти уредя почетно място в игрите Романии, Варварино?
Галий го смушка. Ариус ме погледна, без да мига, и аз почувствах леко вълнение. Какво гранитно лице! Някой ден ще го видя да се пропуква.
– Разбира се, че би искал, драга Лепида! – деликатно се намеси Галий. – Колко мило!
Едва успявах да му хвърлям по някой поглед. Ариус скръсти загорелите си от слънцето ръце на гърдите си и аз си ги представих увити около мен. Дали би ме наранил? Сигурна съм, че да.
– Благодаря – измърморих аз към Галий. – Разбира се, ако някога поиска да ми благодари, ще трябва да изпрати съобщение в къщата на баща ми в Тиволи. Теа, наметката ми!
Теа се приближи. Дали и тя не гледаше ръцете му, представяйки си ги увити около тялото ѝ? Мисля, че да. Хвърлих към Ариус последна ослепителна усмивка и си тръгнах. Галий отново го сгълча, още преди вратата да се затвори.
– … тя върти баща си на малкото си пръстче, така че бъди мил следващия път, когато...
Усмихнах се, излизайки навън под пролетното слънце.
– Отлично! – казах аз. – Жалко, че заминаваме за Тиволи, но може би така е по-добре. Галий няма да го пусне да се бие в летните игри… Така императорът и всички останали ще копнеят за него до есента. Точно както и той ще копнее за мен!
– Да, господарке.
– Той ме иска, знаеш ли… – мислех си аз за онзи хладен поглед. – Не че каза нещо, но никога преди не е разговарял с истинска матрона, нали? Само с курви и робини, като тебе. И между другото… – подхвърлих, докато пресичахме Форума на път към бащината ми къща и ловко заобикаляхме викащите амбулантни търговци с дървените им подноси. – Няма да те взема с мен в Тиволи.
– Господарке?
– Реших да взема Ирис вместо теб. Тя може да ми оправя косата и да ми носи закуска, а ти ще останеш тук и ще вършиш някои дребни неща за мен. Нека просто да кажем, че искам да се уверя, че Ариус няма да ме забрави. – Усмихнах се сладко. Дългото конско лице на Теа остана безизразно. И това лице ще видя да се пропуква, някой ден. – Няма да имаш нищо против пак да го видиш, нали, Теа? Съвсем не, струва ми се. И вече можеш да вървиш зад мен!
– Струвам скъпо – каза тя, вместо да се представи. – Но за теб ще е безплатно.
Той разпозна русите къдрици, нежното гримирано лице, прозрачната лимоненожълта туника. Лаелия, една от най-елитните куртизанки в града.
– Как влезе тук?
– Твоят ланист ми показа стаята ти – тя кацна до него на леглото и го удостои с блестяща усмивка. – Харесвам гладиаторите.
Той се отдръпна до ръба на леглото, когато тя прокара меката си ръка по неговата.
– Драга...
– Наричай ме Лаелия – тя се облегна върху него, едната ѝ ръка описа кръгче върху коляното му. – Струва ми се, че си нервен, Варварино. Никога ли не си спал с жена като мен?
Никога не беше спал с каквато и да е жена. Пред други очи – по-тъмни, може би и по-кротки – щеше да го признае. Но не и на тези сини очи, блестящи от възбуда.
– И така, кажи ми – тя плъзна едното си коляно върху неговото и започна да прокарва ходилото си нагоре по крака му. – Как правят любов варварите?
Да правят любов! Откъде можеше да знае, като беше търкалял камъни в римските мини от тринайсетгодишна възраст? Беше виждал как го правят римляните – те се смееха, задъхваха се и насилваха, докато другарите им ги окуражаваха с ножове, опрени в гърлото на жената. Достатъчно често го беше виждал. Да, знаеше как го правят римляните.
Само веднъж беше опитал с жена. Проститутка в мините, когато беше на петнайсет. Беше я разранил. Не бе нарочно, но тя избяга. Не беше опитвал отново.
Всеки мускул от тялото му се сви и стегна, когато една напарфюмирана, изчервена уста се впи в неговата.
Спри, казваше си сам на себе си. Но ръцете му я сграбчиха за раменете.
– Направи ми синини – тя го погледна с усмихнати, полуразтворени устни и блестящи зъби. – Харесва ти да е грубо, нали?
Той се изправи, толкова бързо, че тя падна на пода. Хвана я за китките и я изправи.
"Нарани я", шепнеше демонът. "Така правят мъжете".
Изхвърли я навън, преди тя да успее да протестира, и затвори вратата с ритник. Свлече се до стената и прокара пръсти през косата си. От другата страна на вратата се чу поток от остри ругатни. Затвори очи и хвана главата си с ръце. Чакаше мускулите му да спрат да треперят. Чакаше кръвта му да спре да бучи. Чакаше шепотът на демона да затихне до просто, ясно, лесно убийство.