— Я да видим, кой от вас е най-силен. Орик! — извика той на един от датчаните. — Нека той се бие е Конар. Ако победи, получава всичко — Конар, жената и цялата земя.
Мелизанда погледна към онзи, когото нарекоха Орик. Той беше висок колкото Конар, но по-тежък. Изпита неизразим страх за живота на съпруга си. Не, помоли се тя, нека да не е Орик.
За нейно учудване викингът поклати отрицателно русата си глава.
— Жофроа, ти трябва да победиш Конар. Така е справедливо. Бий се с него.
— Нали ти плащам, мошенико! — Жофроа започна да обикаля в кръг, опитвайки се да се измъкне от пряк двубой с врага си.
— Плащаш ми да се бия. Не да те замествам в двубой срещу мъж като Норвежкия вълк.
— Той е виновен за смъртта на събратята ти.
— Конар дойде да освободи жена си, която ти отвлече. Ти трябва да се биеш с него.
Жофроа се огледа. Мелизанда видя как скришом извади нож от лакътя си.
— Конар! — извика Мелизанда. — Той има нож!
Точно навреме! Вероломният Жофроа светкавично се извърна да метне оръжието право в очите на Конар.
Той обаче успя да се наведе и ножът прелетя над главата му. Конар изгледа врага си и вдигна меча.
— Ела, куче! — извика Жофроа, разярен от неуспеха. Неговият меч бе готов и той се хвърли напред. Беше добър фехтувач.
Но не можеше да се равнява с Конар. Мелизанда си спомни как се бе дуелирала с мъжа си. Той я бе държал през цялото време на разстояние.
Сега използваше същата тактика. Майсторски парира първия удар и нападна. Двете остриета се сблъскаха с яростен звън и пробляснаха на лунната светлина.
Кръгът се разшири. Конар скочи зад едно дърво и в бързината Жофроа се удари в дънера.
Силите на Конар отслабват, помисли Мелизанда.
— Моля те… — шепнеше тя към небето, молейки се на всички богове — и християнски, и викингски.
О, боговете на битките, както винаги го покровителстваха — великият Один, могъщия Тор. Конар замахна силно и мечът на Жофроа отлетя встрани.
Викингът опря острието си до гърлото на врага.
— Убий го! — изкрещяха мъжете.
Викаха датчаните. Съюзниците на Жофроа.
Те бяха безмилостни, когато водачът им се покажеше слаб.
Конар притисна острието към гърлото на Жофроа.
— Ако само още веднъж погледнеш Мелизанда, Жофроа Сюр ле Мон, ще те намуша като глиган на шиш, ще те режа парче по парче и ще те хвърля на лешоядите.
Конар се отдръпна, после се огледа наоколо. Видя коня на баща си с Мелизанда отпред на седлото и се насочи към тях.
Мелизанда срещна очите му. Тези невероятно сини очи. Извика радостно и заплака.
Но изведнъж забеляза как Жофроа се размърда и посегна към ботуша си.
Там той криеше последната си надежда — още един нож. След миг го държеше в ръце.
И отново Мелизанда замря от ужас.
— Не! — извика тя. Не сега, не след всичко, което се случи. — Конар, той има друг нож!
Мъжът й се обърна и мигновено извади своя нож. Хвърли го по-бързо от противника. Острието на Жофроа прелетя на два пръста от рамото му. Конар улучи безпогрешно целта. Ножът се заби с пълна сила право в сърцето на Жофроа. Очите му се изцъклиха и той падна на една страна. Преди да докосне земята беше мъртъв. Остана да лежи с отворени очи, вперени право в Конар.
Конар отново се обърна към жена си. Всичко беше свършило. Датчаните щяха да се върнат в лагера си без Жофроа. Някои щяха да продължат с разбойничествата си наоколо. Другите щяха да отплават към къщи.
Но за тази вечер битката бе приключила. Дори Одо беше доволен от свършената работа.
Крайно време беше Конар да се прибере в къщи. Той бавно се приближи към редицата конници и прегърна поред братята си. Нямаше го само Лейт. Бяха го оставили да пази дома им. Ерик беше напуснал Есекс.
Конар се приближи към Мергуин и поклати учудено глава.
— И ти ли си дошъл да се биеш? — пошегува се той, знаейки че старият човек не обича войната.
Мергуин се засмя.
— Толкова години предсказвам бъдещето на семейството ти — на теб, на братята и сестрите ти. Хвърлям руни и предвиждам велики събития. Спомни си как преди години предсказах съдбата ти — каза той и въздъхна тежко. — Сега само й помагам.
Конар се усмихна.
Най-после се приближи до баща си. Мелизанда все още беше пред него на коня.
— Мисля, че премеждията свършиха — обади се Олаф. — Ти победи.
Конар кимна.
Граф Одо се приближи зад тях:
— Трудностите едва сега започват. Датчаните навлизат в страната по реките и се отправят към Париж, Руан, Шартр. Войната продължава.
— Да — съгласи се тихо Конар. — Войната продължава. — За него. Ерик щеше да се върне в Есекс, баща му, Конан, Брайън и Брайс се връщаха в Ейре. Там ги чакаха нови премеждия. За мира трябваше да се воюва.