— Но за тази вечер стига толкова кръв.
— Благодаря ти! — обърна се Конар към баща си. Почувства как Мелизанда го гледа и видя сълзите й. Нима наистина го обичаше? Тази вечер на два пъти спаси живота му — нейните викове го предпазиха от коварството на Жофроа. Тя изглеждаше прекрасно така, седнала пред баща му. Бузите й бяха в кал, мантията й беше разкъсана. Косата й падаше като черен плащ. Огромните й виолетови очи го омайваха.
— Мисля, че този товар е твой — пошегува се Олаф.
— Да, мой е — потвърди Конар.
Пристъпи напред, протегна ръце и я взе в прегръдките си. Внимателно остави Мелизанда на земята.
— Ама какъв съпруг си само! — продължи Олаф. — Да обличаш жена си в дрипи!
Конар се усмихна леко.
— Не, милорд, кълна се, за нея избирам най-доброто.
— Ще видим — завърши Олаф. — Ей го там Тор. Надявам се да ни заведеш в дома си. Пътуването беше дълго, нощта изморителна и ние очакваме поне малко гостоприемство от твоя страна.
— Да, татко! — съгласи се Конар.
Ерик се усмихна и доведе Тор. Конар мълчаливо загърна Мелизанда в мантията, качи я на жребеца си и скочи зад нея.
Датчаните ги наблюдаваха как се отдалечават.
Мелизанда затвори очи и се облегна на гърдите на съпруга си. Сърцето й продължаваше лудешки да тупка. Чувстваше се на предела на силите си.
И същевременно толкова щастлива…
Отиваха си у дома. Двамата с Конар.
Пътят до крепостта беше дълъг, но това не й направи впечатление. Би яздила така вечно — в топлите му прегръдки, заслушана в ритъма на сърцето му. Да усеща топлината на ръцете му около себе си. Чувстваше се защитена.
— Значи ще ме обличаш разкошно — прошепна му тя както яздеха.
— Разбира се!
— Но, милорд, ти развали всичките ми дрехи. Той леко докосна ухото й с устни.
— Обещавам да поканя в замъка най-добрите шивачки.
Мелизанда се облегна отново на гърдите му и се усмихна.
Яздеха мълчаливо. Ето я и крепостта.
Мелизанда се учуди, че Иърин и Дария ги чакат, пристигнали чак от Дъблин.
Навсякъде цареше бъркотия. Залата беше пълна с народ. Всички искаха да знаят какво се е случило. След малко Иърин им напомни, че Мелизанда е преживяла тежка нощ, а вече се съмва. Нуждаеше се от топла баня и сладко вино.
И от дрехи.
Младата жена се качи в стаята си заедно с Иърин. Мари я очакваше, прегърна я силно и като се увери, че господарката й е невредима, излезе. Иърин остана, за да стопли виното и да помогне на Мелизанда да се изкъпе.
Чудесно беше да лежи в топлата вода и да отпива по глътка вино. Тревогите от изминалата нощ отстъпиха място на отпускането. Мелизанда изми и последните следи от плена на Жофроа.
Той никога повече няма да я безпокои. Иърин се изправи и отиде до сандъка с дрехи. Най-отгоре лежеше позлатената ризница.
Кралицата я повдигна и я разтла на леглото.
— Преди години имах подобна ризница… — припомни си тя. Вдигна глава и погледна Мелизанда. Усмихна се. — Все още я пазя.
— Ти? — попита Мелизанда.
Иърин кимна и повдигна бойните одежди, сгъна ги и ги прибра в сандъка.
— Подарък ли ти бяха? — попита Мелизанда. Иърин поклати отрицателно глава.
— Твърдо бях решила да се бия с викингите, а с ризницата никой не можеше да ме разпознае.
Мелизанда се сви и прегърна коленете си. Погледна с възхищение майката на съпруга си.
— Ти си се била с викингите?
— Бих се срещу Олаф.
Мелизанда онемя. Иърин я заобиколи и започна да мие косата й. Мелизанда се обърна да я погледне, но Иърин й нареди да стои мирно със същия глас, с който я посрещна преди години в дома си. Тогава Мелизанда беше дете.
— И какво стана… тогава?
— Тогава ме омъжиха за него.
— Но…
— Какво се чудиш?
— Ти си щастлива! — възкликна Мелизанда.
Иърин натисна главата й във водата, за да я изплакне. Когато отново пое въздух, Мелизанда я изгледа учудена. Иърин кимна и лека усмивка потрепна в ъгъла на устните й.
— Пожелавам ти да имаш същия изпълнен е радост и любов живот, какъвто имам аз Разбира се, не може без проблеми. И двамата сме своенравни и упорити. Дори и днес. Колкото до синовете ми… Но сега ще цитирам Мергуин: вълците са диви животни. Те преследват мечтите си. Но често…
— … се обвързват за цял живот — завърши Мелизанда. — Верни са до гроб. Живеят заедно и се грижат един за друг. — Тя погледна Иърин и свекърва й се засмя. Покри главата на Мелизанда с мека кърпа и започна да бърше косата й. Мелизанда почувства нежна целувка по бузата.
— Радвам се, че си съпруга на едно от моите вълчета, Мелизанда. Ръмженето му не винаги е приятно, но помисли за душата му.