Иърин я остави. Мелизанда излезе от ваната и се изтри цялата. На леглото намери нощницата си и седна пред огъня да си среши косата. След малко вратата се отвори и Конар влезе в стаята.
Той спря и се вгледа в Мелизанда. С гребена в ръка тя зачака. Конар прекоси стаята и сложи ръце на раменете й.
— Продължавай, скъпа, искам да те погледам.
Тя се опита да продължи, но откри, че ръката й трепери, а не искаше той да го забележи. Конар беше без шлем и ризница, само по риза и панталон.
— Конар — прошепна тя нежно.
— Да?
Тя почувства, че в очите й отново напират сълзи.
— Съжалявам, че се върнах тук, не го направих, за да те нараня. Мислех, че поне един от нас трябва да е в крепостта. Датчаните налитаха непрекъснато.
Той коленичи пред нея и сложи ръцете й в скута си.
— Мелизанда…
— Сгреших.
— Да. Сгреши, но и аз сгреших. Бях бесен и се държах като диво куче. Когато открих, че са те отвлекли, разбрах какво е страх. Бих разкъсал Жофроа и с голи ръце само при мисълта, че може да те докосне.
Тя поклати глава с влажни очи.
— Толкова се страхувах, че няма да ме потърсиш. Чудех се дали ще се сетиш, че съм отвлечена.
— Не, мила, не се съмнявах в теб.
Той взе гребена и се изправи зад нея. Пое голям кичур коса и започна да я реши.
— Ирландците изоставят жените си, ако решат — напомни му тя.
— О, да смятам ли, че признаваш ирландското в мен?
— Съвсем малко.
Той изръмжа недоволно. Мелизанда усещаше нежните му ръце.
— Конар, твоето семейство е прекрасно — каза искрено тя. — Как всички заедно ни се притекоха на помощ!
— Така е.
— Баща ти е невероятен. — Тя се обърна и го погледна в очите.
— Да.
— И майка ти също.
— Разбира се.
И двамата замълчаха. Прашенето на огъня и движенията на гребена в косата й унасяха Мелизанда.
— Одо иска да потеглиш утре с него — каза уморено тя. — Тази вечер спечелихме, Конар, но ти не знаеш какво ни чака. Датчаните се насочват към Париж. Нахлуват по реките и островите. Изложени сме на постоянни опасности.
— Да, знам.
— Не искам да отиваш с Одо.
— Трябва — напомни й той.
— Тогава аз също…
— Поне веднъж искам да си просто послушна жена — заяви Конар.
Сърцето й подскочи.
— Отново искаш да ме отпратиш…
— Ако успеем да укрепим стените и приготвим добре крепостта за отбрана, не вярвам датчаните да ни нападнат след смъртта на Жофроа. Искам синът ми да се роди тук.
Мелизанда се почувства щастлива. Пръстите й отново затрепериха. Тя ги скри в скута си. Вдигна очи към него:
— Какво има? Нима вече мислиш за предстоящите битки?
— Не, мила — отговори той тихо. — Мисля за тази чудна черна коса. Искам да я галя и да я почувствам върху себе си…
Сърцето й отново подскочи. Конар коленичи пред нея.
— Искам да те имам! — В гласа му звучеше молба. Невероятно сините очи я пронизаха.
— Нима молиш? — прошепна тя. Той се усмихна широко и нежно.
— Рядко се отказвам от викингските си навици, но този път те моля. — Гласът му стана дрезгав от вълнение. — Нощта беше трудна и за двамата. Майка ми толкова се притесняваше да не си наранена, че дори не ме попита дали аз съм ранен. — Той въздъхна. — Светът не винаги е справедлив.
Мелизанда се засмя. Изправи се и му помогна да стане.
— Изкъпана и благоуханна — прошепна нежно и го целуна. С едно движение отмахна нощницата от себе си и я остави да падне в краката й.
— Очарователна си.
— Ризата ти, мили. Свали си ризата.
— О — той я изхлузи през глава и я хвърли върху нощницата й.
— И останалото.
— Ваш покорен слуга.
След миг той беше гол. В отблясъците на огъня се виждаха изпъкналите му мускули. Мелизанда го огледа целия и отново повдигна очи.
Ръцете му бяха скръстени на гърдите. Той я наблюдаваше с интерес.
— И сега?
Тя се приближи. Конар се опита да я прегърне, но Мелизанда избегна ръцете му. Застана зад него и постави длани на гърба му. Обходи с устни старите рани.
— Изкъпана и благоуханна — повтори тя. Повдигна се на пръсти, целуна шията му, ухапа го по ухото. — Готова и очакваща…
Тя погали стегнатите мускули. Притисна гърдите си към гърба му и се потърка о него.
— Възбудена… очакваща, тръпнеща…
Той намери устните й, езикът му се стрелна — търсещ, страстен, покоряващ. Мелизанда се озова в ръцете му, отмаляла от желание. Срещна очите му. Той я отнесе в леглото. Двамата не откъсваха очи един от друг.
— Искам те! — прошепна тя. — Вземи ме…
Той я накара да замълчи със страстна целувка. Повдигна ръцете й над главата. Започна да я гали. Дланта му се спусна към черния триъгълник, пръстите му се прокраднаха навътре. Мелизанда изстена, потръпна и извика името му.