Разнесоха се одобрителни възгласи. Хората го подкрепиха с викове. Той повтори същото и на майчиния си език, а след това започна на френски, но Мелизанда го изпревари и повтори думите му гладко и мелодично.
Той замълча. Много пъти го бе водила за носа, успя дори да покори душата му, но от днес всичко ще бъде както той реши.
След като свърши, тя го погледна с метален блясък в очите.
— Усмихни се, скъпа. Поздрави хората и се усмихни.
На лицето й изгря прекрасна усмивка. Направо ангелска, помисли си той развеселен. Хората я приветстваха. Косата й се спускаше върху ризницата и по гърба на коня. Лицето й беше чисто и ясно, очите й искряха.
Тя го погледна усмихнато и помаха с ръка на тълпата. Тихо му каза:
— Ти си негодник!
Той също вдигна ръка за поздрав.
— Ласкаеш ме, Мелизанда. Жалко, че стрелите ни не са остри колкото бодлите на езика ти — отвърна той студено. — Ти ни превъзхождаш всички — и датчани, и норвежци, и ирландци, и шведи. И най-добрият воин може да бъде сразен от острия ти език.
— Така е — съгласи се тя, махайки на хората. — Внимавай сразеният да не си ти.
Конар се засмя.
— Ще трябва да премеря сили с езика ти, графиньо!
— Предупреждавам те, опасно е.
— Обичам опасностите.
— По-скоро обичаш властта!
— Може и така да е. Аз съм победител и господар на тази земя, а също и твой. Ела, целуни ме, мила ми вещице — не се оставяше той.
— Предпочитам да целуна магарешки задник, отколкото теб. — Двамата продължаваха да се усмихват на тълпата, приветствайки я ръка за ръка, потвърждаващи съюза си.
— Любима Мелизанда! Искам да ме целунеш пред народа.
— Да те целуна тук? — попита тя. — Не смей дори да помислиш за такова нещо, защото бодливият ми език ще те разкъса.
— Но, Мелизанда, аз мечтая да бъда разкъсан от теб.
Дори през шума на овациите той чу скърцането на зъбите й.
Тя приближи коня си и подаде устни.
— Обещавам ти да гориш в ада! — увери го тя. Той се наклони и докосна устните й. Съвсем леко, но усети дъхът й.
Тълпата одобри бурно целувката.
— Виж как се радват! — промълви той.
— Възхитително — усмихна се Мелизанда. — Мразя те.
— По-внимателно, мила. Сигурен съм, че нощта ще е по-приятна, ако устата ти е запушена.
— Нали търсеше опасностите, дори от езика ми?
— Ще рискувам и ще ги вкуся — обеща той меко.
— Ти си самият дявол.
— А ти си вещица!
Великолепните очи се обърнаха към него.
— Е, милорд, а сега, след като направих всичко, което поискахте, бих предпочела да остана сама.
— Направила си всичко, което искам? О, скъпа жено, едва сега започваме. Не вярвам да си забравила, че си моя законна съпруга. Смята се, че викингите изнасилват и аз не трябва да изоставам по отношение на собствената си жена. О, виж свещеника. Помахай му. Покажи на всички колко се радваш на завръщането ми.
Тя помаха с ръка, все още с нежна усмивка на уста.
— Господарю на вълците! Ти не си нищо повече от господар на драконите и лайната — продължи да се усмихва тя.
Конар въздъхна отново.
— Брат ми е англичанин, роднина по женска линия на Алфред Велики. — Той говореше тихо, но усети как отново кипва. — А дядото на майка ми е бил един от най-великите ирландски крале.
— Е, да. И затова ти си морски разбойник.
— Не отричам. Другият ми дядо беше пират. От него съм усвоил морските дела.
— Велики завоеватели, убийци…
— И победители, госпожо. Не забравяй това. В мен тече и тяхна кръв, не отричам.
— Ти не си завоювал нищо.
Той се усмихна още по-широко и приближи коня си до нейния.
— Ще видим. Ти сама ще прецениш. Заклевам се. — В този момент той внезапно я прегърна и целуна. Този път устните му я изгориха. Езикът му навлезе в устата й и когато тя се опита да се отдръпне, той я притегли още по-близо. Конете се сблъскаха и Конар я прехвърли от Воин при себе си. Тя хвана ръката му, опитвайки да се освободи. Но беше късно. Той продължи да я целува. Вкусът на устните й го накара да си спомни миналото. Успя да проникне в устата й. Почувства топлотата на тялото й, гръдта й, дъха й. Той продължи да я притиска в обятията си. Тълпата ги приветства възторжено.
Пръстите й се отпуснаха. Тялото й се постепенно се поддаде. Тя престана да се съпротивлява. Конар откъсна устни от нейните и погледна лицето й. Устните й бяха все още влажни. Огън обхвана цялото му същество.
— Ще ме имаш, мила, без значение какво представлявам — Викинг или нещо друго — обеща той.