Беше копие на баща си, викинг от глава до пети. По-висок от шест стъпки, с една глава над повечето мъже, той имаше тяло, по което всеки мускул изпъкваше. Раменете му бяха невероятно широки, ръцете — загорели от слънцето и яки, мускулите му се очертаваха релефно върху гръдният кош, коремът беше плосък, краката дълги и добре оформени. Гърдите му бяха покрити със златисто-червени косъмчета, които се спускаха в тънка, почти невидима линия по корема, разширявайки се към краката. Топлите и студени вълни, които заливаха Мелизанда само при вида му, станаха неудържими. Членът му беше твърд и огромен като господаря си.
Въпреки че не желаеше да си признае сама пред себе си, тя почувства надигащото се желание в гърдите си. Опита се да го преодолее, но безуспешно.
Чувството беше по-силно от нея.
Яростта й отстъпи пред желанието и възбудата. Този мъж я привличаше от самото начало. Тя го желаеше по-силно, отколкото го мразеше.
Той щеше да я има, сега, тази нощ.
Мелизанда вдигна очи.
— Не ме привличаш. Ще се наложи да използваш силата си — осведоми го тя студено.
Той сви устни. Чертите му загубиха строгостта си. Заобиколи я откъм гърба и се облегна на ваната. Очите му весело проблясваха изпод гъстата руса коса.
— Добре. Викингите не се плашат да употребят насилие.
Мелизанда почувства върху гърба си нежния му дъх. Дълбоко пое въздух. Той стъпи във ваната, пръстите му докоснаха нейните. Седна спокойно и колената им се допряха. Водата се разплиска. Тя не смееше да помръдне под втренчения му поглед.
— Свещено съпружество!
Тя стисна зъби, плисна вода в очите му и използва объркването му. Опитът й да се измъкне от ваната беше неуспешен. За миг той беше до нея. Прегърна я и я понесе към леглото. Остави я внимателно в средата и след миг легна отгоре й. Ръцете му я обгърнаха отново, като внимателно я приковаха към леглото. Тялото му я обгърна като завивка. Докосна устата й със своята.
Тя се опита да отметне глава, но не можа да преодолее здравата му прегръдка. Устните му притискаха нейните. Езикът му се опита да ги разтвори. Да влезе в нея. Тя отрони протестна въздишка.
Мелизанда се опитваше да потисне собственото си желание.
Езикът му докосна нейния. Усети страстния му натиск. Навлизаше все по-дълбоко в устата й, търсещ, топъл и влажен. Усети ръцете му върху гърдите си. Дланите му леко галеха зърната й. Ръцете му бяха големи, пръстите дълги, обгръщаха тялото, изследваха гърдите й, обхващаха бедрата й. Тя едва пое дъх, затруднена от целувката му. Дори не осъзна, че ръцете й бяха свободни, впити в чаршафа.
Той я погледна. След това зацелува шията й. Езикът му се спусна надолу в гънката между гърдите. Главата му се склони към гръдта, хвана с устни едното й зърно, подръпна го нежно, след това го облиза е език. Тя извика от болка и удоволствие. Ръката й сграбчи главата му и разроши русата коса.
Той продължи надолу, ръцете му повдигнаха бедрата й. Тя усети нежното докосване на езика му по вътрешната страна на лявото бедро, извика от възбуда, тялото й се заизвива, опитвайки се да се освободи от прегръдката. Езикът му достигна до най-интимните й части.
Той я галеше, плъзгаше се нагоре-надолу, дразнеше я, предизвикваше я.
Тя го повика по име. Конар полека се изтегли нагоре, обхвана ръцете й, отново намери устните й. Надвеси се целият над нея. Сините му очи я пронизваха и предизвикваха.
— Е, насилвам ли те или те прелъстявам? — прошепна той.
Тя затвори очи, цялата тръпнеща от желание, но отговорът беше неочакван дори за самата нея:
— Насилваш ме — излъга тя.
Той се засмя, победоносно. Въпреки това ръцете му бяха нежни и той внимателно навлезе в нея.
Тя потръпна от удоволствие. Притегли го с ръце към себе си. Беше прехапала устни до болка. Имаше чувството, че това е последният миг в живота й и искаше той да продължи. Чувстваше допира му и отвътре и отвън. Той се движеше бавно в нея, увличайки я в ритъма си. Тя се притисна към него, очаквайки неговия тласък всеки път почти с болка. Внезапно той засили темпото, вълните на удоволствието им се преливаха една в друга и нейното желание се изравни с неговото. Той се движеше в нея и изведнъж върхът на екстаза я разтърси като светкавица. Извика и се отпусна тръпнеща под него. Усети стягането на тялото му, след това освобождаването и след миг той лежеше отпуснат до нея.
Мелизанда скочи като попарена, засрамена, мразеща и него, и себе си. Преди да се отдалечи, дългата му ръка я настигна и пръстите му обгърнаха талията й.
— Къде мислиш, че отиваш, графиньо?
— Трябва да се изкъпя! Веднага! — опита се да избегне погледа му.