Роджър Зелазни, Джейн Линдсколд
Господарят Демон
На Джим,
с много обич
и на
Пол Делинджър —
благодаря за всички писма.
1.
Тя беше оранжева. И зелена. Една от най-добрите, които някога съм правил. След като бях обмислил и отхвърлил идеята за керамика или ваза, накрая създадох бутилка — за първи път от векове насам. Изработването й ми бе отнело приблизително сто и двадесет години почти непрестанни усилия. В зависимост от предназначението им, бутилките отнемат по-малко или повече време, отколкото всички останали изделия.
По-скоро за свое удоволствие изследвах вътрешността на споменатата бутилка, а когато приключих и се върнах отвън, стиснах левия си юмрук, докато пръстенът, който носех на тази ръка, започна да сияе. Изчаках сиянието да достигне необходимата интензивност, сетне го опрях в дъното на бутилката и поставих върху стъклото знака на Кай Рен, майстор-стъклар. Моят знак.
Отстъпих назад, огледах я, както беше положена върху тезгяха и си позволих едва забележима усмивка. След това приседнах, кръстосал нозе, върху купчина възглавници и въздъхнах уморено.
Излишно е да ви осведомявам, че бутилките на Кай Рен са безценни — вече близо единадесет века. Не зная точния им брой, макар всички да са мое дело. Практически неразрушими, те са в състояние да запазят свежия вкус на хубавото вино в продължение на повече от два човешки живота. Същото важи и за току-що откъснатите цветя. А дори и да останат празни, твърди се, че носят късмет на притежателя си — в смисъл на богатство, добро здраве, щастие и продължителен живот. И това е самата истина, защото по време на изработката им влагам в тяхната структура частица от собствената си ци1, превръщайки ги в материален израз на своята воля.
Немалко прочути частни колекционери биха дали мило и драго, за да сложат ръка на някое от произведенията на Кай Рен. Търсят ги магьосници, които ги използват в работата си, заради силата, скрита в тях. Те са на особена почит във всички музеи на ориенталското изкуство, говори се дори, че съществували специално наети ловци, които ги издирвали, купували или се сдобивали с тях по всякакъв възможен начин, за да ги препродадат на своите заможни работодатели.
В стаята, с типичната си котешка безшумна стъпка, влезе Оливър О’Кифи. Веднага разбра, че най-сетне съм завършил работата си върху поредната бутилка и че по някакъв неразбираем за него начин това ме прави щастлив. Бях отделил известно време да изуча чувствата и струва ми се, че тъкмо щастие изпитвах в момента.
Поставих отново бутилката на тезгяха и се изправих. Оливър ми се ухили. Беше нисък на ръст, плещест, но не набит, със светла, обсипана с лунички кожа и късо подстригана, русолява коса.
Двамата винаги контрастирахме ярко, независимо от формата, която приемах.
— И таз я бива, шефе — кимна той. — Даже е по-добра от оназ зелената, дето я приключи нейде към 1700 година, макар да ми е любимката.
— О, благодаря ти, Оли. Аз също много харесвам зелената.
— Събота вечер е и Тони е на работа в „Раят на пиците“. Ще го отпразнуваме ли?
Усмихнах се.
— Какво да бъде този път?
— Ами ти винаги си избирал пеперони.
— Което си е вярно. Стига да е с гъби, ако са пресни, разбира се.
— Ще имам грижата.
— Не се съмнявам. Сос? Ако и той е пресен?
— Чудесна идея.
— Добави и ти нещо.
— Защо не и ситно нарязан лук?
— Много добре. Да не забравим и няколко бутилки мексиканска бира.
— Ама как иначе?
Засмях се. Това беше същата поръчка, както и предния път. И както всички останали пъти. Но все пак ми беше приятно да изпълним отново нашия малък ритуал.
Проследих го замислено, докато си закопчаваше якето и излизаше. Свикнал бях с него. Служеше ми вярно вече близо триста години, благодарение на няколко първокласни магии, с които го поддържах в неизменната добра форма. Не беше като нито един от предишните ми прислужници.
Запознахме се в една дъблинска кръчма, където бе отишъл да си продава гъдулката. В невежеството си го запитах какво е това гъдулка, в отговор на което той я извади и засвири. Тъй че вместо да я купя, просто му предложих работа при мен и оттогава си живеем добре.
Не съм от онези, които излизат с охота в света на хората, и при подобни случаи Оли ми служи като посредник. Той е словоохотлив, добродушен и умее да се ориентира в обстановката. Което не е маловажна черта, като се имат предвид бесните темпове, с които се променяше човешкият свят през споменатите триста години.
Напуснах стъклодувната лаборатория и поех по коридора, наслаждавайки се на моите картини и колекцията от пъстри килими. Можех да крача из коридора хиляди години. Бутилката, която обитавам — и която съм изработил собственоръчно — представлява свой собствен свят, чиято вътрешност е напълно изолирана от човешкото време и пространство. Всяка от изработените от мен бутилки съдържа в себе си по един подобен свят. Бихте могли да ги напълните с вода или да поставите в тях цветя, без да нарушите покоя на световете им. Ако пък знаете как да проникнете вътре, ще се позабавлявате чудесно, без дори да си намокрите краката.