Двамата с Твореца бяха открили как с помощта на фен шуй техники да неутрализират поглъщането на ци от зеления огън, използван напоследък от боговете. В противен случай битката щеше да бъде предрешена в тяхна полза още в самото начало. Но сега вече разполагах със защита. Скрита зад невидимата завеса, охранявана от верния Уон Пан, Сливка беше в състояние да наклони, поне малко, везните в наша полза.
Белкази се втурна към мен, но аз не му позволих да използва страховитите си рога, тъй като го задържах на разстояние с помощта на меча. Въпреки вида си той съвсем не беше от онези, които се хвърлят с главата напред, превъплъщението му в аристократичния По Шиан го бе доказало. С почти обидена физиономия той отстъпи лекичко назад, изтегли от въздуха зловеща теронична пушка, вдигна я и се прицели, без да бърза. Излишно е да уточнявам, че не останах на мястото си, за да изпитам ефекта й.
Вместо това се издигнах внезапно във въздуха, спуснах се рязко зад него и дори успях да го промуша с меча в левия хълбок. Пушката изгърмя безцелно и изстрелът отнесе част от Трибуната, заедно с една от овцете медузи.
Побързах да сменя мястото си и пътем прелетях над един убит недорасъл демон. Забелязах с въздишка на облекчение, че не беше Ба Уа.
Останалите богове за щастие не бяха въоръжени с теронични пушки. Вероятно ги пазеха за деня на големия щурм. Но все пак мярнах още една-две и мислено се помолих Скитника да сполучи с тайната си задача и да затвори час по-скоро достъпа до скривалището.
Докато се мятах безредно насам-натам, за да избегна изстрелите на Белкази, съгледах Девор в компанията на двамата човешки магьосници. Тримата хитреци се бяха проснали под цяла купчина трупове, но когато прегледах аурите им, открих, че са живи. Или бяха тежко ранени, или се преструваха на убити, изчаквайки да видят коя страна ще вземе надмощие. Истински комарджии, готови да рискуват смъртта от заблуден куршум, вместо да паднат във вихъра на боя.
Зърнах също така Шамбала, която разменяше удари с едно от кучетата чудовища, видях Разпилени лунни лъчи да мери сили с Моксабанши и Ба Уа — последният се бе оплел в пипалата на Уеноби. Така и не успях да му помогна, защото в този миг Белкази отново се изправи пред мен.
Беше се снабдил с допълнителен чифт ръце, в които държеше тероничната пушка, докато с другите извършваше заклинателни движения. Метнах върху пушката невидимата мрежа на Магията на паешката коприна, но това ме направи уязвим за Кометата на злите поличби, която той изстреля от упор. Удари ме в лявото рамо, където остави болезнена димяща диря, и ме събори на земята. Всъщност, извадих късмет, защото по този начин главата ми не се оказа на мястото, в което се бе прицелила с острите си зъби една от овцете медузи.
Претърколих се и докато отстъпвах, за да заема по-изгодна позиция, огледах бойното поле. Надявах се, че поне досега сме удържали положението, но един бърз поглед ми бе напълно достатъчен, за да си дам сметка колко съм се лъгал.
Ние губехме, а трябваше на всяка цена да победим. Оставаше една-единствена, последна възможност и аз се вкопчих в нея без съжаление или колебание.
Докоснах оранжево-зелената бутилка със свободната си ръка и произнесох онази ключова дума, която трябваше да задейства способността и да изпълнява желания. Когато почувствах, че бутилката е готова да следва заповедите ми, произнесох ясно, но не прекалено силно:
— Искам всички богове и техните сподвижници, включително Белкази и последователите му, да бъдат прогонени от тази равнина веднъж и завинаги, да не бъдат допускани никога вече тук и това да бъде така, докато аз, Кай Рен, господарят Демон, Богоубиеца, не отменя решението си. Така пожелах и нека бъде така.
Така и стана.
Боговете изчезнаха — за частица от секундата, колкото трае едно замахване с меч или един изстрел. С тях се изгубиха и чудовищните кучета, останаха само Ширики и Шамбала, което доказваше без следа от съмнение, че вече не са във властта на божествата.
Последваха викове на изненада, на облекчение и на съжаление. Ли Пао престана да мята светкавици и се приближи към мен.
— Какво… — Сетне видя, че съм положил ръка върху оранжево-зелената бутилка и разбра всичко. — Използвал си едно от желанията, за да ги отпратиш?
— Щяхме да загубим — отвърнах аз. — Нямах друг избор. Съжалявам, ако го сметнете за проява на страх. Белкази е противник, от когото трябва да се опасяваме.