— Доста разумно решение според мен — обади се Твореца на Сияйните кули. — Питам се само защо не го направи по-рано?
— Възможностите ми са ограничени. Освен това, за момент бях в плен на измамното усещане, че може да спечелим, без да прибягваме до крайни средства.
— Пожела ли и Вис да изчезне? — попита Сливка.
Поклатих глава.
— Вис Ужасния език е проблем на демоните. Ще я съдим по нашите закони.
— Но нали тя се опита да престъпи тъкмо тези закони! — възпротиви се момичето, повтаряйки думите на Разпилени лунни лъчи отпреди час.
— Няма закон срещу желанието да станеш абсолютен господар — обади се Твореца. — Стига да съумееш да накараш останалите да те последват.
Сливка повдигна рамене и се зае да си нагласява шапката.
— Демони! Понякога наистина не мога да ви разбера.
— Очаквах да кажеш нещо подобно — подметна й Твореца и тя се изчерви.
Реших да ги прекъсна, макар че искрено се забавлявах от техния спор.
— Печатът върху бутилката на Вис няма да действа още дълго. Предлагам да изпратим съобщение до всички демони. Нека се съберат тук, в парка, и да присъстват при разрешаването на проблема.
Отнякъде изникна Ба Уа. Лицето му беше намазано със сажди, но иначе изглеждаше напълно здрав.
— Позволи ми аз да го изпълня, господарю Демон! Ей сегичка ще ги повикам, бърз като светкавица!
— Тичай, Ба. Наеми си помощници. Ще ти бъде платено в шенове.
Недораслият демон кимна и изчезна.
— Добре — потърка ръце Седмопръстия. — Аз пък ще отида в мавзолея и ще донеса бутилката на Вис.
— Не забравяй, че е защитена от преместване.
— В такъв случай ще трябва да донеса целия мавзолей — добави ковачът с усмивка.
Той тръгна и Разпилени лунни лъчи го последва.
— А какво да правим с останалите, Кай Рен? — попита Твореца.
— Превържете ранените и съберете мъртвите, за да бъдат погребани. — Огледах руините наоколо, зейналите дупки от изстрелите на тероничните пушки. — И разчистете бъркотията. Прилича на изгоряла къща.
— Което си е вярно — произнесе простичко Твореца, — боя се обаче, че пак ще се повтори.
Поразчистихме останките, но не поправихме нищо, защото беше необходимо да покажем на другите какво се е случило. Труповете на неколцината убити богове бяха изчезнали заедно с живите им събратя, след като бях обявил желанието си, но телата на демоните бяха останали. Подредихме ги върху платформи, които Твореца изработи от светлина и енергия.
С помощта на дузина недорасли демони Сливка извърши някои корекции в обкръжаващия ни пейзаж. Сега влизащите в парка трябваше да преминат покрай изложените тела, а обстановката целеше да внуши печал и тъга.
В отговор на разпратените от Ба Уа съобщения в парка започнаха да се стичат демони. Едни пристигаха на групички, други поединично или по двойки, но всички се спираха пред мъртвите, след което се събираха в амфитеатралната зала пред Трибуната.
Следях реакциите им по едва доловимите промени в тяхната аура: любопитство, гняв, уплаха, ужас.
Не можех да кажа със сигурност дали се събраха всички членове на демоничното царство — освен тези, които все още бяха затворени в бутилката на Вис, — но за мен и събралото се множество бе напълно достатъчно.
Господарят Швейцледиц стоеше сред тълпа от почитатели и зяпачи. Мелничарят на бури се бе уединил в дъното. Множеството очи на Нощна булка блещукаха с фанатични пламъчета, а в тези на Ледена шапка не можеше да се прочете нищо. Банда недорасли демони вдигаха врява до небето, възхвалявайки участието на своите събратя в битката с боговете.
Безброй лица, калейдоскоп от цветове, шумни възгласи — народът на демоните се бе събрал и очакваше да чуе моите думи. Изправен в предния край на Трибуната, аз ги разглеждах спокойно, вслушвах се в подхвърлените реплики, опитвах се да преценя колцина от тях са повярвали в каузата на Вис.
Когато Твореца даде знак, че и последните призовани са заели местата си, аз започнах своята реч. Обясних накратко, но и достатъчно подробно събитията, които ни бяха довели до този момент. Посочих им останалите свидетелства за провелата се битка и резултатът от нея. Припомних им плановете на Вис и им съобщих за съюза й с Белкази.
Съществуват някои скрити преимущества в това да произнасяш реч пред демонична публика — ако казваш истината. Почти всички от нас владеят умения или притежават устройства, с помощта на които могат да различават лъжата от истината. Те не представляват солидна защита срещу евентуално подвеждане — както например действаше Вис — но все пак ни спестяват възможността да станем жертви на измама.
Приключих с думите: