— Няма съмнение, че Вис трябва да си получи заслуженото. Въпросът е как точно да стане това. Много от вас до скоро бяха готови да я последват. Може би все още биха желали да го сторят. Ако е така, нека се изправят тук и да я обявят за своя кралица, макар че аз никога не бих го направил.
— Предполагам, че сега ще поискаш да тръгнем след теб! — разнесе се глас от тълпата.
Поклатих глава.
— О, не. Ни най-малко. Но ще ви кажа, каквото и да реши това събрание, че аз имам лични сметки за уреждане с Вис. Ако ми помогнете, толкова по-добре.
— Вис ни предлагаше да си извоюваме Първородния свят — обади се същият глас (предполагам, че принадлежеше на Гълъбови очи). — Ти какво ще ни предложиш?
— Ще ви предложа — произнесох след кратка пауза — да се опитаме да променим структурата на ци в нашия свят така, че повече да не се раждат мутирали демони. Нещо повече, нека насочим усилията си към това децата ни да станат също толкова могъщи, колкото бяхме ние, когато живеехме в Първородния свят.
Сега вече спечелих вниманието им.
— Притежавам силата — продължих не след дълго — да променя Демоничното царство по такъв начин, че да се превърне в истински двойник на Първородния свят. Но засега нямам желание да го сторя.
Сред тълпата се надигна ропот — едни ме обвиняваха, че се надценявам, други просто настояваха да бъда по-конкретен. Реших да отговоря на последните.
— Прекарах близо сто и тридесет години в конструирането на бутилка, в която заложих способността да изпълни три желания, надарени с почти абсолютна сила. Готов съм да използвам едно от тях, за да извърша необходимите корекции в състава на натрупаната в Демоничния свят ци. Съществуват обаче две причини, поради които не бих искал ресурсите от енергия да се изравнят с тези в Първородния свят. Първата е съвсем проста: не зная какви ще са последствията за вселената като цяло. Такова огромно количество ци все трябва да се вземе отнякъде. Въпросът е откъде и какви промени могат да настъпят. Не мисля, че трябва да избързваме, преди да си изясним всичко това. Втората причина — продължих след кратка пауза, през която оставих думите ми да стигнат до съзнанието им — е, че според мен от времето на Изгнанието демоните са се превърнали в съвсем други същества — много по-способни, съзидателни, дори по-интелигентни от онези, които са напуснали или са били прогонени някога от Първородния свят.
Погледнах към Твореца на Сияйните кули, един от малкото оцелели изгнаници, който се изправи пред тълпата и кимна в знак, че е на същото мнение.
— Имах възможността съвсем скоро да посетя Първородния свят — продължих аз. — Потокът от сурова енергия там е толкова мощен, че направо те лишава от способността да разсъждаваш трезво. Освен това открих, че боговете не са построили нищо след нашето напускане. За разлика от тях ние превърнахме тази пустинна страна в истинска градина, създадохме нова и разностранна култура, научихме се да взаимодействаме с хората от Земята и с техните духове. Послушайте ме, изобилието от ци е проклятие — това е храна за лакоми прасета. А ние всички знаем, че прасето се охранва, за да попадне накрая в кланицата. Ето защо възнамерявам да използвам едно от желанията, за да променя природната ци на Демоничния свят по такъв начин, че нашите неродени деца да не бъдат обречени на страдание. Нищо повече от това. Ще осъществя това желание, преди да се срещна с Вис — по такъв начин вие всички ще спечелите, независимо от изхода на нашата среща. Но само ако ми позволите да я извикам на личен двубой. Обмислете предложението ми. Обсъдете го помежду си. Ще поискам да го гласувате, когато удари часът на Кучето19. „Да“ ще означава, че приемате предложението и ми разрешавате да си уредя сметките с Вис самостоятелно и окончателно, без това да породи нови желания за възмездие. „Не“ ще значи, че го отхвърляте веднъж и завинаги. Тогава пак ще се изправя срещу Вис… и срещу всички, които дръзнат да застанат срещу мен.
Обърнах гръб и без да отговарям на въпросите, които последваха изявлението ми, започнах да се спускам към подземните помещения. Твореца и Седмопръстия бяха обещали да въведат ред след края на речта ми. Бях уверен, че ще се справят — и двамата се радваха на всеобщо уважение.
— Как мина? — попита ме Сливка. Двамата с Ли Пао бяха предпочели да останат долу и да проследят събитията в драконовата купа.
— Знаеш не по-зле от мен — отвърнах. — Мисля, че ще ме подкрепят. Ще има и такива, които ще застанат срещу мен. Ако оцелея след двубоя с Вис, няма да е трудно да се справя с тях.