Възстановяването вървеше в пълен ход. Небосводът отгоре беше почти завършен, чувах дори далечния прибой на вълните. Следите от сраженията, оставени върху растителността, бяха заличени. Усетих щастливото, изпълнено с радост присъствие на прислугата, която ме поздравяваше.
Дворецът ми все още бе в руини и Лун Шан вече не живееше в подножието на планините, които бях създал по подобие на една даоистка рисунка. Нямаше ги моите великани и ефирните феи, заедно с всички останали живи същества от някога добре подредения ми свят.
Чакаше ме страшно много работа, но докато се чудех откъде да започна, мислите ми бяха прекъснати от смразяващ кръвта вой, който долетя откъм обвитите в мъгла върхове, последван от множество пискливи гласчета. Погледнах натам и се усмихнах.
Моите верни кучета се завръщаха у дома и сърцето ми се изпълни с радост.
Прекосих поляната, за да ги посрещна, и спрях сред току-що разцъфналите полски цветя.
— Добре дошли — произнесох, след това се наведох и потупах Флуфинела по гърба, а тя постави калните си лапички върху крака ми.
— Благодаря ти, господарю Кай — отвърна Ширики. — Ще ни позволиш ли да се настаним в старата пещера на Лун Шан?
— В старата и в новата — рекох аз. — Няма го вече Лун Шан. Убиха го войните на Вис.
Шамбала ме погледна с очи, изпълнени с майчинска мъдрост.
— Но сигурно възнамеряваш да пробудиш отново дракона на водата и планината, господарю Кай.
— Не съм мислил за това — отвърнах, не съвсем искрено, защото вече бях помолил слугите да запазят костите на дракона. Истината беше, че не виждах какво може да замени моя стар приятел. — Смяташ ли, че трябва да го сторя?
— Длъжен си! — произнесе възмутено Шамбала. — Без дракони колебливото равновесие на фен шуй е обречено на провал.
— Права си. Разговаряхте ли по този въпрос със Сливка?
— Малко. Но кучетата фу също разбират от фен шуй.
— Интересно, от какво още разбирате?
— Никога не си ни питал — засмя се Шамбала. — Но и без това едва ли ще ти кажем. Ще трябва да узнаеш сам.
— Разбирам. — Знаех, че ми пробутва тази загадка, за да пробуди любопитството и ентусиазма ми, потиснати след събитията от предния ден.
— Господарю Кай — заговори Ширики, — сигурно искаш да се освежиш и да се подготвиш за посрещането на гостите?
— На гостите? — попитах на свой ред възмутено. — Никого не съм канил. Кой възнамерява да дойде?
— Ами… Ба Уа и Уон Пан… — поде смутено Флуфинела.
— Сливка и Ли Пао — допълни друго кученце.
— А също Седмопръстия, Разпилени лунни лъчи, Твореца на Сияйните кули, Скитника…
Кутретата млъкнаха и се спогледаха, изчерпали предположенията си.
— Това са всички — обяви Флуфинела.
— Напълно достатъчно! — кимнах рязко. — Още повече, че някой е взел решението вместо мен.
— Те искаха да разговарят с теб — обясни Шамбала — и да ти разкажат за това, което се случи след битката.
— Освен това трябва да се вземат някои важни решения — продължи Ширики, — като например каква да бъде съдбата на Девор и неговите сподвижници и дали откраднатите оръжия да бъдат върнати в Арсенала.
— Нека други го решават — изсумтях. — Аз си свърших моята работа.
Шамбала ме погледна с нескрит укор.
— Ако не искаш да разговаряш със своите приятели, тогава те могат да погостуват на нашето семейство.
Преглътнах поредното импулсивно възражение. Всъщност, нали бях обещал на кучетата, че моят дом ще бъде и техен. Не можех да им откажа да си канят гости. Макар и троснато, все пак се поклоних и кимнах.
— Вземи вана, господарю Кай — посъветва ме Шамбала. — Ще се почувстваш по-добре, когато измиеш кръвта от раните си.
Обърнах се и закрачих към пристана, където беше привързана моята ветроходна яхта. Невидими слуги ми поднесоха сапун, кърпа и чисти дрехи, които бяха измъкнали от развалините. Бяха открили дори червената ми шапка с перо, като по чудо непокътната.
Изтърках яростно засъхналата кръв и използвах малко ци, за да затворя раните си. Накрая останаха само тези от душегубеца, но те щяха да зараснат след време. Изтрих се, облякох дрехи в светли и жизнерадостни цветове и веднага се почувствах в приповдигнато настроение. Наистина бях готов за посрещане на гости.
Когато започнаха да пристигат, аз ги поканих на брега. Нямах копринени възглавници, нито меки килими, но пясъкът бе чист като сняг, а бамбуковата горичка предлагаше прохладна сянка. Твореца се бе погрижил да осигури достатъчно освежителни напитки — дори за кученцата.