Седмопръстия се усмихна.
— И ние се радваме да те видим. От доста време не си се появявал в обществото.
Разпилени лунни лъчи промърмори няколко думи, които подкрепяха становището на баща й. Отвърнах с подобаваща любезност, но скоро ми стана ясно, че няма да се измъкна толкова лесно от нежеланата тема.
— Вис често е движена от толкова мъгляви мотиви, че очевидно единствено тя е наясно с крайната им цел — подметна Седмопръстия.
Отново тези горчиви нотки в гласа, но бързо си спомних за неуспелия опит на Вис да осинови отрано останалото без майка полусираче и ги отдадох на това. Колкото по-дълго живееш, толкова повече съперници и врагове имаш. В отговор просто се покашлях многозначително и съсредоточих вниманието си върху вкусните мариновани гъби.
— Казват, че когато Вис се интересува от нещо, тя го прави, защото така й диктува сърцето — продължаваше непреклонно той.
Кимнах, сръбнах от чая, попих ъгълчетата на устните си с белоснежната салфетка и направих опит да отместя темата.
— Не Вис беше причината за подновеното ни приятелство — рекох аз, като се питах колцина от присъстващите на сборището знаят за дуела ни с Тувон. Нищо чудно Ба Уа, недораслият демон от онази злощастна вечер, да е разпространил новината, за да спечели по-многолюдна публика. — Всичко стана случайно, но продължи по мое настояване, за да изгладя някои противоречия, които възникнаха в хода на първата ни инцидентна среща. По-късно осъзнах, че ми е приятно да се виждам с нея и с Тувон.
Разпилени лунни лъчи вече помагаше в сервирането на следващото блюдо — този път патица, гарнирана с изящно подредени морски охлюви, Седмопръстия изчака мълчаливо да си сипя, докато очевидно подбираше думи за следващия си въпрос.
— Разбрах, че е имало дуел — между теб и Тувон.
— Истинско недоразумение — обясних аз. — Което вече е изгладено.
— Но ако не беше, ти сигурно щеше да убиеш Димящия дух.
Почти не се съмнявах, че наистина щях да изляза победител от нашия двубой, но скромността ми наложи да кимна неопределено.
— И тогава Вис щеше да бъде принудена да отмъсти за него — продължи моят събеседник.
— И тя така ми каза — признах аз.
— Нали знаеш, че твоят душегубец е у нея — подметна уж небрежно Седмопръстия, но очите му ме следяха проницателно.
Не го знаех и информацията премина през тялото ми като смразяващ вятър. След това тръпката отзвуча. Вис не бе предала меча на Тувон, когато двамата се дуелирахме, въпреки че аз бях взел неговия меч за срещата. Значи нямаше за какво да се безпокоя.
— Аз пък мислех, че моят меч-душегубец се е счупил непоправимо още по време на последната война.
— Наистина беше счупен — призна той, — но не непоправимо. Аз го поправих.
Преглътнах онова „защо“, което трептеше на устните ми. Никой от нас не обича душегубците, но много отдавна бяхме принудени да се съгласим, че те поощряват запазването на добрите маниери. Напомнят на всеки от нас, че съществува поне едно оръжие, което е в състояние да ни причини смъртоносна рана и срещу което не съществува непробиваема броня. Седмопръстия беше изковал значителен брой подобни мечове в периода след първото Изгнание, когато всяка вражда между демоните можеше да доведе до катастрофа. Почти всички бяха оставени на съхранение в Арсенала.
С течение на времето някои от мечовете се бяха повредили, други се озоваха у различни колекционери — като моя милост. Тувоновият попадна у мен след една успешна сделка с Гълъбови очи, която получи в замяна разкошна ваза. Не смятах, че някога може да ми потрябва. Гледах на меча най-вече като на израз на оказаната ми чест и доверие от семейството на Вис.
— Та казваш, значи, моят душегубец е у Вис — промърморих аз. — Щом ме предупреждаваш за това, защо си й го поправил?
Седмопръстия свъси вежди.
— Не съм. Поправих го по молба на Нощна булка, която твърдеше, че ще го върне обратно в Арсенала. Зная, че известно време наистина е бил там, но сетне по някакъв начин се е озовал у Вис.
Различни предположения започнаха да се гонят из главата ми. Дали този, който е организирал убийството на Оли, го е знаел? И дали на Вис й е било известно, че мечът на Тувон е у мен? Ако е така, защо досега не ми е предлагала размяна? Имаше ли нещо повече отвъд неясните намеци, които ми правеше Седмопръстия? И защо въобще ги правеше? Може би той имаше собствени причини, за да пробужда отново недоверието между мен и Вис?