Метна се върху мен с лапи като железни менгемета. И тогава случайно докоснах с ръка малката издутина в левия си джоб. Спомних си за талисмана, който Вис бе пъхнала там.
Бръкнах вътре и когато извадих ръка, държах между пръстите си миниатюрен пищов с разширено като фуния дуло.
Насочих го към него и дръпнах спусъка. Тялото му стана прозрачно, раздирано от насрещни вълни.
— Не! — изкрещя той.
Вътрешността на подземната галерия се разтърси, стените затрептяха и отгоре се посипаха камъни. Опрях пищова в челото му и изстрелях последния заряд. Стената зад него се разпадна, а тялото му се стопи в ръцете ми. Успях да погълна част от енергията му, а сетне вихрушката го отнесе.
Това не беше демон…
— Богоубиецо! Ето че пак го направи! — извика някой в посока откъм близкия тунел.
Изведнъж от всички ръкави наизлязоха множество демони.
— Поздравления! — чух високия глас на Вис. — Вторият ти полубог, при това беше въоръжен с теронична пушка!
— Не! Да! — поправих се аз. — Не зная. Енергията му ме обърка. Трябва да си почина.
— Ела насам.
Макар все още да таях опасения заради намеците на Седмопръстия, позволих на Вис да ме отведе в моите покои.
— Ще ти помогна да заспиш — увери ме тя — и ще бдя над съня ти, докато почиваш.
— Благодаря ти.
В началото ми се присъниха всички мои жертви, кънтяха закани и проклятия. След тях дойдоха кошмарите. Но все пак спах продължително и дълбоко.
4.
На следващия ден нямах желание да остана за банкета, който бяха организирали в моя чест — да не говорим кой можеше да се появи там — но Вис настояваше, че съм щял да обидя всички и накрая склоних. В замяна поисках да й кавалерствам и тя се съгласи.
— Струва ми се, че знаеш далеч повече, отколкото казваш — рекох й веднага щом останахме сами и можехме да разговаряме за подобни неща.
Тя ме дари с прекрасната си усмивка.
— Няма да се задоволя само с усмивки.
— Подозирах, че някой от полубоговете ти е вдигнал мерника — призна тя.
— Защо?
— Сред младоците често се срещат такива, които искат лесно да се прочуят.
— Но защо? Кой би го направил?
— Подочух, че неколцина демони и един човешки магьосник също ти имали зъб. Но не зная каква е причината.
— Затова значи ми пъхна онова пищовче и ми пожела успех?
— Не се прави на ударен. Ти си по-добре въоръжен от всеки от нас, щом можеш да се справиш с един бог. Нищо чудно да си единственият демон, способен на подобно нещо.
— О, стига вече. Вярвам ти за всичко. Питам се обаче, какво ли още знаеш?
— Нищо повече — въздъхна тя, — а това ме кара да се чувствам неспокойна. Трябва час по-скоро да узнаем истината. Съгласен си, нали?
Кимнах.
— Разбира се. Това, че съм особняк и самотник съвсем не значи, че не милея за останалите.
— Обещаваш ли да ни помогнеш?
— И още как.
Но през следващите месеци не ми се удаде по никакъв начин да изпълня обещанието си. После, един ден Ли Пао дойде при мен, следван от Ширики и Шамбала. Изглежда кучетата обичаха да придружават хора, макар да знаеха, че и без тях са добре дошли.
— Господарю Кай, твоят приятел е напълно здрав — докладва Ширики.
— Както винаги, справихте се чудесно — похвалих ги аз. — Някой ден трябва да се погрижите за свое поколение, за да продължите добрите традиции.
— Наистина ли?
— Да, искам да кажа, че ще ми бъде приятно. Сигурно не са останали много като вас.
Ширики и Шамбала се спогледаха, сетне извърнаха глави.
Какво направих? Нещастните създания не са надарени чак с такова въображение, а аз едва ли не им наредих да се кръстосват.
— Вървете в кухнята, има чудесна храна — рекох им аз.
Те се поклониха и излязоха.
— Изумително — поклати глава Ли Пао, — че тази двойка е оцеляла. Те са толкова едри и поглъщат неимоверни количества храна.
— Така е.
— Открих нещо интересно. Може би вече знаеш за него. Не бях сигурен.
Плеснах с ръце и повиках слугите.
— Шербет, чай и музика — наредих аз. — Сядай, приятелю, и ще обсъдим онова, което те безпокои, докато пием чай.
— С удоволствие. Пропусна да ми кажеш, че купата, която ми подари, може да се употребява за гадаене.
Усмихнах се загадъчно.
— Предпочитам хората сами да откриват онова, което съм вложил в произведенията си.
— И тъй като заниманието се оказа завладяващо, реших да опитам отново и отново.
— Ясно. И после?…
— Драконът ми разказа странни неща.
— Например?
— Рабла-ю е името на бога, когото ти уби преди няколко месеца. Пристигнал е на Земята през Монголската врата, бил повикан и подпомаган от един магьосник на име Фу Ксиан. Последният е родом от Северен Китай, но в момента живее в Атланта.