— Брей?
— Фу Ксиан е бил магьосникът от облака. Той те е изпитал със светкавицата. Искал да провери готовността ти за бой, преди Рабла-ю да те нападне.
— Както те слушам, изглежда този Рабла-ю здравата го е било страх!
— Той е само един неопитен, млад полубог, горящ от желание да премери сили с Богоубиеца. Фу Ксиан се свързал с него от разстояние, докато търсел някой със склонност към героични дела. Изглежда съществува таен заговор, чието крайно предназначение е демоните да бъдат поставени в подчинение. Използвали са Рабла-ю като лакмусова хартия.
Допихме чая и минахме към розовия шербет.
— Значи Рабла-ю проникнал през Монголската врата, така ли? Това е една от първите врати, изградени от древните демони, за да имат достъп до Земята. Интересно защо не е използвал някоя от вратите на боговете?
— Да, драконът ми каза, че е дошъл през тази врата.
— Мисля, че трябва да бъдат уведомени някои от предводителите на боговете. В края на краищата, това си беше чисто нарушение на договора.
— Съществуват ли канали за връзка със старейшините?
— О, разбира се. Ще се погрижа посланието ми да достигне целта си.
Донесоха ни още един чайник.
— Искаш ли да поиграем на го4? С един мой приятел често играехме…
— С удоволствие. На мен също ми липсваше. В нашето трескаво всекидневие просто не остава време за спокойни развлечения. За мен ще бъде истинска наслада.
Наредих на един от слугите да донесе масата и фигурите. След което бяхме погълнати от играта.
Добре, че ми хрумна да предложа на Ли Пао да поиграем на го. Започнахме да го правим често, така не само убивахме времето, но и имах възможност да размишлявам на спокойствие върху различни теми.
Девор също беше добър играч, стига да не е прекалил с алкохола. Помолих господаря Швейцледиц да разпространи слуха, че обичам да играя от време на време срещу известни суми и че доста често ги губя. Исках да проверя дали Девор ще посмее да се появи наоколо и дали ще захапе хвърлената въдица. Всичко зависеше от това колко пари са му нужни.
Нищо не се случи през следващите няколко седмици, докато една нощ Девор пристигна в кафенето, където се бяхме отбили с Вис. Изглеждаше във форма. Кожата му лъщеше като позлатена, крилата му приличаха на лебедови, но бяха покрити със зелени пера и се спускаха по гърба му чак до долу. Скосените му очи срещнаха равнодушно моите, бяха сребристи на цвят и напълно неразгадаеми.
— Добър вечер. Мога ли да седна при вас?
— Разбира се. Заповядай.
Известно време сърбахме кафе и си разменяхме любезности. Бях забравил колко забавен може да бъде.
— Наскоро дочух — подхвърли той с невинна усмивка, — че от време на време вземаш участие в срещи на го или маджонг, но само когато залозите са високи и се играе бързо.
Кимнах.
— Така е. Но от онова, което аз дочух, струва ми се, че двамата сме в различни категории. Ти си професионалист, докато аз играя за удоволствие.
— Е, не играем ли за удоволствие всички?
— Истина е. И все пак не мога да се причисля към професионалистите.
Той сви рамене.
— Границата е толкова тънка — произнесе философски. — Важното е да се забавляваш, а другото…
Кимнах отново.
— Трябва някой път да поиграем — предложи той.
— Защо не?
— Какво ще кажеш за идния четвъртък вечер? Ще бъда свободен.
— Хубаво. У вас или у нас?
— У вас. Обожавам тази бутилка.
— И твоята е много красива.
— Наложи се да я продам — призна свъсен той. — Преди известно време го бях закъсал.
— О! Съжалявам.
Той повдигна рамене.
— Подобни случки те учат да цениш и малкото, което притежаваш. Веднага щом си стъпя на краката, ще си взема друга.
Господи! Трябва да бе получил цяло съкровище за онази бутилка — дори и препродадена.
— И на кого я продаде?
— На един музей, отвъд границата, която някога наричаха Желязната завеса. Имали си богат спонсор, който бил готов на всякакви сделки. Увериха ме, че щял да се грижи добре за нея.
— Май наистина здравата си го бил закъсал.
Той кимна натъжено.
— На всеки се случва, предполагам, от време на време. Е, ще се срещнем ли отново идния четвъртък?
— Ами да. В началото на часа на Кучето5?
— Ммм. Добра идея.
Двамата с Вис го изпроводихме с погледи. Докато си посръбвахме от кафето, мина ми през ума, че се очертава интересна игра.
В началото Девор ме оставяше да го надвивам без особено усилие. Сетне започна да ме побеждава — постепенно, все по-често. Колкото и да внимавах, не можах да забележа нищо нередно в действията му. И да мамеше, правеше го невероятно професионално.