Първия месец се срещахме всеки четвъртък. В последната нощ той спечели най-значителната си сума и отново всичко изглеждаше съвсем естествено. Когато приключихме и след като му платих, аз се пресегнах и го потупах по рамото.
— Трябва да призная, че забавлението си струваше парите. Надявам се, че пак ще се срещнем следващия четвъртък. Лично на мен започва да ми харесва.
Той се усмихна.
— Ще излъжа, ако кажа обратното за себе си. Наистина ми е приятно да играя с теб. Може ли да помоля за една услуга?
— Заповядай.
— Винаги съм искал да разгледам твоята лична колекция от стъкларски произведения, но доскоро не се познавахме достатъчно добре, за да събера кураж да те помоля. Ще ти бъда ужасно задължен — стига да разполагаш с време и желание.
Кимнах.
— Последвай ме.
Когато спряхме насред всичкото това великолепие, той зяпна учудено и изгуби способността си да говори в продължение на няколко минути.
— Уф… и представа си нямах… — бяха първите му думи. — Рядко можеш да зърнеш подобно богатство — а това тук аз наричам богатство. Каквото и да те сполети, винаги можеш да продадеш някоя бутилка и пак си сред силните на деня.
— Има нещо такова — потвърдих аз.
— Колко време ти беше нужно за онова шишенце за парфюм?
— Седемдесет и осем години.
— Изчакал си да се подреди нужната астрономическа конфигурация и си продължил стъпка по стъпка съобразно последвалите промени?
— Виж ти, значи знаеш. Е, трябва само да добавя, че работя едновременно върху няколко произведения.
— Изумително.
Продължихме да крачим, обгърнати от блясък и тиха музика.
— Сигурно си дочул клюките, според които съм бил замесен в смъртта на твоя слуга?
Кимнах.
— Както сам го нарече, клюки и нищо повече. Не им обърнах внимание. Извинявам се, ако съм те оставил с друго впечатление.
— Не е нужно да се извиняваш. И аз щях да се чувствам така, ако бях имал такъв предан и добър слуга като О’Кифи. Всъщност, аз съм този, който ти дължи извинение. Трябваше по-рано да ти кажа колко бях натъжен, когато узнах за смъртта му.
— Разбирам. Просто тогава не сме били толкова близки.
Над нас се издигаха вълшебните планини, върховете им бяха забулени в мъгли.
От хълмовете долетя кучешки лай.
— Добре дошъл, господарю Кай — посрещна ме Ширики. — Тук всичко е спокойно.
— И нищо не се е случило — добави Шамбала.
— Наистина ли можете да ставате невидими? — попита ги Девор.
Те ме погледнаха въпросително и аз кимнах.
— Стига само да поискаме — бе дружният им отговор.
— Като си помисля — добави Девор, — ти сигурно притежаваш последната оцеляла двойка в целия свят. Защо не ги кръстосаш? Би могъл да спечелиш ужасно много от продажба на потомството.
— Всъщност те са разумни същества и решението трябва да е само тяхно.
— Готов съм да се обзаложа, че ще се почувстват горди да заченат нова раса от техния изчезнал вид и да съживят една древна, отмираща традиция.
— Това е идея. Трябва да обсъдя някой път с тях този въпрос.
— С удоволствие бих се сдобил със собствена двойка.
Сбърчих вежди.
— Защо ти е? Сигурно знаеш, че кучетата фу са били създадени да нападат и разкъсват демони?
— Но тези не го правят — посочи Девор. — А предполагам, че с децата им ще е същото. Вероятно са се опитомили.
— Хъм.
— Спомни си за предложението ми.
— Те не са моя собственост. Само работят за мен.
— Ах… разбирам. Все пак, имай ме предвид, ако възникне нещо. Обещавам ти да гледам добре поколението.
— Ще видим. Може и да се получи.
Изведох Девор от моя свят и го върнах в неговия, като през цялото време се чудех дали да се гневя заради наглото му предложение, или да изпитвам съжаление към него.
— До четвъртък — напомни ми той.
— До четвъртък — потвърдих аз.
На следващата вечер двамата с Ли Пао се наслаждавахме на чудесна вечеря в моя дворец. След като приключихме и преди да започнем поредната игра, той се усмихна и ме заговори:
— От известно време наблюдавам Фу Ксиан. За теб той може да е дребна риба, затова пък е напълно от моя калибър.
— О, аз също се разрових тук-там — възразих аз. — И какво научи?
— Че има приятели на същото поприще.
— Аха?
— Двама са. Кен Жао — нисък, пълен мъж, който е воден магьосник, и По Шиан — висок и слаб. Не съм съвсем сигурен за неговата специалност. Тримата са почти неразделни и изглежда се занимават с обща работа.