— Имаш ли доверие на този твой „съюзник“?
— Познавам само трима, на които имам пълно доверие — отвърнах, — но тази демоница и баща й се опитваха да ме предупредят за намеренията на Вис. Ако и те са срещу мен, значи нямам повече приятели сред демоните.
— Чакай малко — намеси се Ли Пао. — Не беше ли Твореца на Сияйните кули, който те предупреди за Вис?
Изчервих се, осъзнал колко лекомислено бях подминал предупрежденията на Твореца.
— Да, той беше наистина, но едва ли ще мога да се свържа с него, преди да си възвърна поне част от силата. За мен…
В този момент стигнахме мястото, където ни очакваше Разпилени лунни лъчи и това ме отърва от необходимостта да продължавам с обясненията. Без да губи време за запознанство, тя ни поведе към една срутена постройка, вътре в която имаше надуваема, куполообразна палатка от странна материя.
— Тук сме в безопасност — увери ни, когато забеляза тревогата, изписана по лицата на останалите. — Вдигнахме я двамата с баща ми. Внимавайте къде стъпвате, като влизате. Подът е под нивото на земята.
Тя отмести встрани шестоъгълната врата и ни направи път да влезем един по един вътре. Озовахме се в кръгло помещение с диаметър пет метра. Край една от стените бе поставена прилежно оправена койка, което означаваше, че Разпилени лунни лъчи е прекарала тук известно време. Тя ни заобиколи, смъкна шлема и ризницата си и ги окачи до вратата.
Едва сега Ли Пао и Сливка забелязаха странното й, феерично тяло. Побързах да ги представя, преди да бъдат завладени напълно от страх и недоверие.
— Разпилени лунни лъчи, това са моите приятели. Ли Пао, човешки магьосник, неговата внучка Сливка, специалист по фен шуй, както и Ангъс от Хълмовете, ирландски сидхи.
— Добре дошли в моя временен дом — отвърна Разпилени лунни лъчи. — Имам няколко сгъваеми стола, но боя се, че няма да стигнат за всички.
— Дайте на дядо — помоли Сливка и се настани направо на пода. — На мен и тук ми е удобно.
Разпилени лунни лъчи поднесе стол на Ли Пао и се обърна към мен.
— Господарю Демон?
Приех. Третият стол бе поставен между нас вместо маса. Разпилени лунни лъчи също седна на пода, но нещо в позата й намекваше за липса на крайници под дългото наметало.
— Сигурна съм, че си задавате въпроса какво търся тук — заговори тя.
Все още не бях преодолял напълно шока от видяното в бутилката, тъй че присъствието й не беше сред въпросите от първостепенна важност.
— Много въпроси си задавах — отвърнах уклончиво. — Какво всъщност е станало?
— Първо бих искала да узная какво се е случило с вас, господарю?
— Постъпих като глупак — признах, без да му мисля. — Разговарях твърде искрено с онези, на които се бях доверил, без да го заслужават. Те ме лишиха от силата ми и ме запратиха на Земята — без съмнение, с цел да ме използват, когато отново им стана необходим. Сега съм само такъв, какъвто ме виждаш — обикновен, беззащитен човек.
В този момент се стопиха и най-малките ми съмнения в лоялността на Разпилени лунни лъчи. Сянка на ужас и съжаление се спусна върху красивото й лице. Чашата се изплъзна от парализираните й пръсти и тя направи нескопосан опит да изтрие мокрите петна от наметалото си.
— Господарю Демон!
— Това е всичко — прекъснах я аз. — А сега, дете, разкажи ни за случилото се тук.
Тя се втренчи в мен, неспособна да повярва, че мога да запазя спокойствие след всичко, което бях преживял. После изтри сълзите си с ръка и подхвана своя разказ:
— Малко след като Вис те е пратила на Земята, тя разпали своята жадувана война.
— Война? — подскочих аз. — Срещу боговете?
— Срещу боговете и срещу демоните. Съобщи ни условията си едва след като утихнаха първите сражения и започнаха преговорите. Вис настоява да бъде призната за абсолютен владетел на Кон Ши Дзи, с неограничена власт над всички негови ресурси — както материални, така и мистични, за да може, разполагайки с тях, да организира нов щурм на Първородния свят.
— Но защо мисли, че този път ще спечели? Вече пет хиляди години демоните правят напразни опити да си върнат Първородния свят.
— Заради няколко причини — обясни Разпилени лунни лъчи, като ги изброяваше на пръсти. — Първо: възнамерява да използва цялата натрупана енергия в Кон Ши Дзи за тази атака.
— Но това означава, че ще останем и без капчица ци, ако бъдем принудени да отстъпим!
— Така е. Тя обаче смята, че мисълта за наличния резерв е причината, поради която демоните са губели предишните войни. Втората причина за нападението е, че този път е открила съюзници сред боговете.
— Съюзници? — повторих аз, мислейки за По Шиан. — Да, аз също имам подобни сведения.