— Тези божествени съюзници — продължи Разпилени лунни лъчи — са разработили ново оръжие, огън със зеленикав цвят, който изсмуква запасите от ци и ги прехвърля в онзи, който го използва.
Припомних си как Огнена треска — или Рабла-ю — сякаш бе ставал все по-силен по време на нашия двубой. Да, с подобно оръжие може да се воюва срещу демоните.
— Знаеш ли колцина от боговете са се съюзили с Вис? — попита Ли Пао.
— Не зная, но се говори, че са поне десетина. Повечето от тях са млади авантюристи, но има и няколко столетници. Нито един изглежда не е участвал в някоя голяма воина и сега жадуват да спечелят лесна слава.
— А нима демоните — прекъсна я Ангъс — са лишени от подобни амбиции?
Разпилени лунни лъчи го погледна усмихнато.
— Мисля, че нямаме такива проблеми с младото поколение. Но все пак, ако ме оставите да завърша, ще се върна по-късно на този въпрос.
Ангъс й отвърна с широка усмивка.
— Продължавайте, госпожице. Вис сте сладкодумна като бард. Ще се постарая да си държа езика зад зъбите.
— Вис е разработила нова тактика на действие, която включва и вашето участие, господарю Демон.
— Какво, моето? Тя ми причини толкова болки и унижения! Странен начин да се съюзиш с някого. Бих могъл да направя много повече за нея, ако ме беше помолила.
— Едва ли. Вис се е постарала внимателно и незабелязано да проучи мнението ви и е знаела със сигурност, че не бихте склонили да участвате в разрушаването на Кон Ши Дзи.
— Така е, не бих се съгласил.
— От друга страна, тази стъпка е ключова за постигане на нейните цели. Затова тя се е погрижила да получи от вас някои неща, които са й необходими, без да ви разкрива намеренията си.
— И кои са тези неща?
— Кучетата фу и вашите вълшебни бутилки. Не зная причината, но баща ми успя да разбере, че кучетата са при един от нейните съюзници, а освен това установихме, че тя е сложила ръка върху цялата ваша колекция от стъкларски изделия.
Думите й потвърдиха подозренията ми.
— Продължавай — подканих я пресипнало.
— Има и друга, още по-важна причина. Вис вярва, че ако не успеем да си върнем Първородния свят през следващите няколко хиляди години, демоничният народ ще бъде обречен.
Подобно изявление би трябвало да е придружено от гръмотевици или поне погребален химн, но в помещението цареше тишина.
— Бихте ли обяснили защо, Разпилени лунни лъчи — попита с любезен глас Сливка, след като се убеди, че никой друг не възнамерява да заговори. — Има и още нещо, което ми се ще да попитам. Каква по-точно е разликата между бога и демона? В повечето митове, които съм чела, боговете управляват света, а демоните стоят под тях в йерархията. За вас може да е съвсем естествено, но на мен ми се струва странно.
— Така е, действително — кимна Разпилени лунни лъчи — и то от много отдавна. Ще ви предам съвсем накратко официалната версия. Преди първото Изгнание, Първородният свят е бил обитаван от две разумни раси. Едната проявявала естествено вродена наклонност към организирано развитие на природните ресурси и културата. Втората била по-хаотична, свободомислеща и изобретателна. Първите са боговете, а вторите — демоните.
— Като мравки и скакалци — кимна Сливка. — И едните, и другите са насекоми, но първите събират, а вторите — разпиляват.
— Сигурно така щяха да го кажат боговете — отвърна с усмивка Разпилени лунни лъчи. — За мен обаче боговете са по-скоро като бобрите, които строят сложни съоръжения за някакви свои цели, без да се интересуват от последствията — като наводняване на целия район например. А демоните приличат на катерици, също като тях трупат храна и си правят гнезда, но живеят в общество без особено стриктни закони.
— Стига да има дървета — поклати глава Сливка, — или по-точно — ци.
— Както и да е — махна с ръка Разпилени лунни лъчи. Важното е, че накрая боговете прогонили демоните в изгнание. Според Вис обаче и едните, и другите са зависими от някакъв все още неопределен елемент, съществуващ в Първородния свят. Тя е уверена, че последните няколко поколения демони показват силни белези на дегенерация, заради недостига на присъщата за Първородния свят живителна сила.
— И на какво се опира тази нейна теория за дегенерацията? — попитах малко ядосано. — В края на краищата аз съм роден в Кон Ши Дзи.
Разпилени лунни лъчи посочи ефирното си тяло.
— Много от по-младите демони се раждат с тела, които са материални само частично. Ако приема напълно материална форма, за да посетя Земята например, тялото ми ще се смали.
— Какво значение има размерът? — попитах аз. — Мога да се променям както ми хрумне!