— Защото не сте от изродените — отвърна натъжено тя. — Аз не умея да моделирам тялото си, нито да поддържам продължително време друга обвивка, освен тази. Има и други като мен — братовчедът Тувон например.
Сливка се покашля, за да привлече вниманието.
— Не мислите ли, че причината е в нещо твърде прозаично, като например ограничаването на наличния генетичен фонд? Кай Рен спомена, че цялото му семейство загинало по време на войните. Разбрах, че твоето семейство също дало свидни жертви.
— Гените на демоните — възрази Разпилени лунни лъчи, — не са като тези на хората. При нас кръвосмешението се смята за благотворно. — Бях готов да се закълна, че се е изчервила, макар на пръв поглед цветът на лицето й да оставаше непроменен. — Ето защо Вис Ужасния език иска да се омъжа за Тувон, който е мой братовчед.
— Но ти не си съгласна, така ли? — попита Сливка.
— За нищо на света!
— Вис разполага ли с друго доказателство за теорията си, освен няколкото безтелесни демони? — попита Ли Пао.
— Да, споменава и недораслите демони. Истина е, че те могат да се кръстосват помежду си, но децата им показват белези на умствена изостаналост. Освен това не притежават почти никакви магьоснически способности, ако не броим най-баналните.
Спомних си за Ба Уа и за неговия приятел Уон Пан. Така ли щяха да изглеждат и моите деца? Склонен бях да разбера тревогата на Вис, макар да не одобрявах начина й на действие.
Сливка не бе свършила с кръстосания си разпит.
— Но как така ти знаеш всичко това, а Кай Рен — не?
— Защото Вис — отвърна хладно Разпилени лунни лъчи, попарвайки подозренията на Сливка, — искаше да ме омъжи за сина си. А когато баща ми отказа — той намира Тувон за отвратителен — а аз също изразих нежеланието си, тя сподели с нас теориите си и намекна, че знаела как да се справи с проблема. Може би вярваше, че ще се омъжа за Тувон, за да не бъдат увредени децата ми.
— Но ти не мислиш така — вметна Ли Пао.
— Разбира се, че не! Нямам никакво намерение да се превръщам в кобила за разплод на леля ми и нейния син. Предпочитам децата ми да са прозрачни дегенерати или недорасли демони, вместо да бъда използвана по този начин.
Не можех да не се възхитя на страстта, с която бяха произнесени тези думи, но Разпилени лунни лъчи едва набираше скорост.
— Най ми е жал за недораслите демони. Вярно, че са нескопосни, глупави, груби и самонадеяни, но сигурно и аз щях да съм такава, ако ме бяха изхвърлили на бунището на обществото. Баща ми се отнася по-добре със своите джуджета — а те са само слуги — отколкото демоничното общество с тези нещастници, макар и роднини!
Тя млъкна внезапно и в помещението се възцари напрегната тишина. Накрая Сливка вероятно си спомни, че тя води разговора.
— Значи дойде да търсиш Кай Рен. Но какво се е случило тук? Защо всичко е разрушено? Щом Вис е искала да вземе само бутилките, какъв смисъл е имало да срути двореца?
Разпилени лунни лъчи ме погледна, сякаш очакваше аз да отговоря. Когато само повдигнах рамене, тя произнесе:
— Не съм присъствала на станалото, затова мога само да гадая, също като вас. Чух обаче част от разговорите на съюзниците на Вис. — Тя млъква, очевидно за да подреди мислите си. — Доколкото стана ясно, господарят Демон вероятно е разпоредил на обитателите на бутилката да я защитават срещу всички нашественици. Така и сторили, а когато резервите им от ци започнали да се изчерпват, те се обърнали към ресурсите на бутилката.
Кимнах, припомняйки си заповедите, които бях оставил на прислугата. Не бях предполагал, че събитията могат да стигнат толкова надалече, но когато си спомних за разрушенията отвън, душата ми се изпълни със странна радост. Радост, която се разсипа на пепел при следващите думи на Разпилени лунни лъчи.
— За нещастие, самата Вис е разполагала с разрешение да влиза в бутилката по всяко време. Ето защо, както разбрах от разказите, единствено драконът Лун Шан, същество, способно да надушва предателството и да взима самостоятелни решения, дръзнал да я нападне. Вис го убила собственоръчно, а Тувон се справил с Небесните тигри. Когато битката утихнала, тръгнали си всички, освен Вис. Тя отишла в галерията и събрала стъклените изделия. Там също срещнала съпротива…
— С която набързо се справила — довърши с въздишка Ли Пао.
Разпилени лунни лъчи склони глава и лицето й се скри в сянката на сребристите и коси.
— Боя се, че е така. Дори и в този момент оцелелите обитатели на бутилката се опитват да наваксат изгубената ци, за да могат да се върнат отново към задълженията си, но както вече казах, запасите са на изчерпване.