— И така унищожават това, което им е поверено да пазят — заключи Сливка, която очевидно схващаше бързо. — Каква ирония!
— Ето защо — намеси се Ангъс — побърза да ни отведеш в укритието.
— Да. Този купол си прилича по едно с бутилките на Кай Рен — напълно изолиран е от околната среда. Разполагам с известен запас шенове, с които да го поддържам.
— Баща ти ли го направи? — попитах аз.
— Не, аз. Той не е единственият майстор в нашето семейство.
— Чудесна изработка — заявих, вместо да се извинявам за грешката. Знаех, че похвалата ще свърши по-добра работа. — Благодаря ти, че реши да го използваш, за да ни помогнеш.
Тя вдигна лице към мен и мракът, който го скриваше, сякаш започна да се разсейва.
— Нямаше да ме има на този свят, ако ти, господарю Демон, не беше убил Чахолдрудан. Ето защо всичко, което ми принадлежи, е и твое.
— Надценяваш постъпката ми — отвърнах припряно, за да прикрия неудобството си. — Но наистина съм ти благодарен, каквато и да е била причината. А сега, време е да помислим какво да предприемем по-нататък.
— Господарю Демон — попита Сливка, — твоите слуги няма да те нападнат, нали?
— Виждам, че мислим по един и същи начин. Не, няма. Ето защо аз ще изляза навън, сред руините на двореца, за да потърся нещо, което да ни е от полза. Освен това ще се опитам да отменя заповедта за защита на двореца на всяка цена.
— Ще се опиташ? — повтори учудено Ли Пао.
— Слугите не са като останалите обитатели на бутилката — обясних аз. — Тъй като по характер са най-близко до нейната материална същина, те не притежават индивидуалност. Ако действително са пострадали толкова, колкото казва Разпилени лунни лъчи, разумният контакт с тях ще бъде невъзможен. Ето защо най-добре ще бъде да останете тук, докато се убедя лично как стоят нещата.
Разпилени лунни лъчи ме погледна свенливо.
— Аз имам ризница. Тя защитава по същия начин, по който и куполът, макар да не е толкова удобна за продължителна употреба. Бих могла да те придружавам и пазя, ако възникне подобна необходимост.
— Моите сърдечни благодарности, млада госпожице, но мисля, че ще трябва да ви откажа. Ако ме нападнат, не бих желал враговете ми да узнаят за твоето съучастие. По-добре да го запазим в тайна колкото се може по-дълго.
— Но нали твърдеше — възрази тя с поомекнал глас, — че сега си най-обикновен човек?
— Така е.
Изправих се и приближих окачената до вратата ризница. Имаше дълги презрамки, вероятно, за да се нагласяват според приетата форма.
— Може ли друг да носи тази броня?
Тя кимна с видима неохота.
— Ако не е прекомерно голям.
— В такъв случай Ли Пао ще дойде с мен — заявих аз. — Той притежава голям талант за естествени магии, а и обитателите на бутилката вече го познават добре. Ще бъде в безопасност, дори и ризницата да се окаже неефективна. Вие тримата ще останете тук, за да обсъдите бъдещите ни действия. Сливка владее дарбата да вижда затруднения, които аз обикновено пропускам.
Двете момичета се спогледаха. Изглежда всяка от тях се чудеше дали ще се спогоди с другата. Ангъс също го забеляза, защото се разсмя добросърдечно.
— Да бъде както казваш, господарю Демон. Аз ще изчакам тук и ще се наслаждавам на словесния двубой между тези две хубавици.
Той отново се изкиска. Лицето на Сливка пламна. Трудно ми беше да определя, дали се бе случило същото и с лицето на Разпилени лунни лъчи.
С помощта на Разпилени лунни лъчи Ли Пао си нагласи ризницата, след което двамата излязохме сред разрушенията.
— Младата госпожица — заговори Ли Пао — ми обясни, че ако ми потрябва допълнителна енергия, мога да черпя от резервите на тази броня.
— Дано само не се наложи — въздъхнах аз. — И дано двете не си прегризат гърлата, докато ни няма.
Ли Пао се засмя.
— Ангъс няма да им позволи, ако започнат да прекаляват.
— Никога няма да се науча да разбирам жените — въздъхнах аз, но мислех за Вис.
— Тайната, както узнах през дългия си живот, не е никаква тайна. Те се различават толкова помежду си, колкото и мъжете. Безсмислено и глупаво е да се опитваме да ги класифицираме.
Помогнах му да се покатери по купчина от мраморни отломки, останки от красива извита стълба с парапет. И тук разрушенията бяха предизвикани предимно от бомбардировки — вероятно от армията на Вис. Но от друга страна скалистият терен под краката ни беше омекнал и хлътнал на места, което говореше, че слугите се бяха опитвали да изтеглят ци за себе си.
Колкото по-навътре в двореца навлизахме, толкова по-малко следи от разрушения се наблюдаваха, но стените бяха огънати и извити подобно на размекната сладоледена торта.