— Ако не бъдат взети мерки — въздъхнах аз, — скоро тук ще има само камъни и пясък. Чудя се…
— Да?
— Дали твоята внучка е истински познавач на фен шуй или е само специалист по вътрешна декорация с ориенталски привкус?
— Нали видя как беше скрила къщата си? Тя е истински майстор и дори малко разбира от магьосничество.
— Немалка част от Кон Ши Дзи беше моделирана с помощта на техники и методи, наподобяващи използваните във фен шуй. Мисля си, че няма да е зле, ако се консултирам с нея.
Когато стигнахме галерията, оказа се, че е пострадала сериозно, също както външната стена на двореца. Черни одимени следи по стените и пода свидетелстваха за отчаяните усилия, с които моите верни слуги бяха защитавали това място. Ала опразнените рафтове сочеха безполезността, в крайна сметка, на тяхната самоотверженост.
Когато се изправихме в центъра на залата върху димящите останки на някога красивия персийски килим, долових нечие мислено докосване.
— Господарю Демон?
Думите бяха придружени от розово сияние в ума ми.
— Да?
— Какво ще поискаш от нас?
В този въпрос се долавяше скрита радост, усещане за възвърнат смисъл.
— Познавате ли човека до мен?
— Ли Пао, магьосникът. Господарю Кай, ти си се променил!
— Забравете го за известно време. Достатъчно е да познавате мен и Ли Пао. Припомням ви заповедта ми да не му причинявате зло.
— Не сме я забравили.
— Много добре. А сега, искам да знаете, че отменям заповедта за защита на двореца.
— Господарю? — После малко обидено: — Както желае великият господар.
— Не се тревожете. Не смятам да се отказвам от борбата. Не бих искал обаче да се самоунищожите в този процес.
— Господарю, демоницата Вис Ужасния език предвождаше враговете, които разрушиха двореца.
— Вече го зная. Следващото ми разпореждане е да престанете да гледате на нея и на сина й като на почетни гости. Ще ги допускате само ако ги водя аз.
Ли Пао, който явно следеше разговора, или поне моята част от него, се наведе със загрижено лице.
— Кай Рен, забрави ли? Сега сме петима, заедно с теб.
— Да — кимнах усмихнато и натъжено. — Но научих и друго нещо — че не бива да се доверявам толкова бързо никому. Разпилени лунни лъчи се държи като съюзник, но засега разполагаме само с думата й, че е на наша страна. Затова ще дам разрешение единствено на теб и Сливка.
— Поласкан съм. Ами Ангъс?
— Ирландските сидхи следват тяхна политика. Не мога да му се доверя напълно, макар да не ми е давал повод да го подозирам в нечестна игра. Ако оцелеем от това безумие, с радост ще му предоставя ключовете от моето царство. Но дотогава…
— Много мъдро, господарю Демон.
Ли Пао също се съгласи.
— Прав си, в момент като този трябва да сме максимално предпазливи. Ще кажа на Сливка за решението ти.
— А сега — обърнах се отново към слугите, — искам да станете видими и да ни преведете по най-безопасния път през двореца. Трябва да зная какво е станало.
— Да, господарю Демон.
Слугата, който изникна пред нас, приличаше на изтъняла и полупрозрачна птица феникс, но съвършена във всяка подробност. Одобрих оптимистичния символизъм на неговия избор и дадох знак на Ли Пао да ни последва.
Всеки коридор, всяка стая, в която влизахме, носеше белезите на нашествието и разрухата. Това, което Вис и воините й не бяха унищожили, бе довършено от слугите, с тяхната нараснала жажда за ци. И все пак, сред отломките намирах и неща, които можеха да ми бъдат полезни. В ковчеже от сандалово дърво се натъкнах на малка плюшена кесия, натъпкана с шлифовани диаманти. В напукана, но запазена ниша, се спотайваше малка колекция от нефритени фигурки. Изрисувана с тигри ваза от династията Мин16 бе оцеляла като по чудо под натрошеното бюро.
Две неща ми вдъхваха особена надежда. Точно зад вратата, която Оли използваше, когато трябваше да излезе, стоеше голяма дървена бъчва с дръжки от потъмняло желязо, пълна догоре с банкноти и монети — повечето американски. Пожарът я беше подминал, без да остави и следа.
Ли Пао не знаеше какво да отвърне, когато бръкнах вътре и му подадох шепа смачкани банкноти.
— Ето, вземи, малка компенсация за неудобствата, което вв причиних.
— А аз с какво да благодаря за възстановеното ми здраве? — възрази той. — Освен това, вече ни даде достатъчно пари веднага след като те спасихме.
— В такъв случай — не се предавах аз, — приеми го като компенсация за неприятностите, които тепърва ще ви причиня.
16
Династията Мин владее Китай от 1368 до 1644 г. През този период са създадени прекрасни произведения на изкуството от порцелан, лакирано дърво и др., обявен е за златен век на илюстрираните книги. — Б.ред.