Той продължи да мърмори, но аз престанах да му обръщам внимание. Изпратих един слуга да събере парите и да ги приготви за момента, когато отново се върна на Земята.
Второто ценно откритие стана в моята стъкларска работилница. Това крило на двореца се оказа в далеч по-добро състояние, отколкото се бях надявал, може би защото ателиетата бяха отделени от останалата част — нищо повече от стандартни противопожарни мерки при работа с нагорещено стъкло или глина.
Следвайки феникса, двамата с Ли Пао престъпихме прага. Спрях, завладян от меланхолия — чувство, което познах по описанието му — и което ме напусна веднага щом съзрях онова, което все още се въргаляше на тезгяха.
Тя беше оранжева. И зелена. Една от най-добрите, които някога съм правил. Изработването й ми бе коствало приблизително сто и двайсет години почти непрестанни усилия. Бутилката, която бях завършил в нощта, когато загина Оли — недокосната и все така съвършена. Не можех да повярвам на невероятния си късмет. Ако Вис би склонила да ми остави само едно от моите творения, щях да я моля да е точно това. С нейна помощ и с драконовата купа на Ли Пао все още можехме да спечелим нашата необявена война.
— Кай Рен — прошепна Ли Пао. — Това да не е каквото си мисля, че е?
— Да. — Вдигнах бутилката и я завъртях към светлината, наслаждавайки се на разноцветните й отблясъци. — Не бях я докосвал след смъртта на Оли, сякаш вината се криеше в нея.
— Много е красива — промърмори Ли Пао, пропускайки деликатно да ми посочи, че това, което бях изпитвал, на човешки език се нарича тъга. Знаеше, че демоните не обичат да се чувстват безпомощни като хора. — Вълшебна ли е?
— И ние не сме я докосвали — произнесе в мислите ми слугата. — Враговете ви искаха да вземат всички ваши бутилки, но тази пропуснаха.
— Има ли и други?
— Не, господарю. Няма.
Поклатих разочаровано глава, а пръстите ми погалиха гладката стъклена повърхност. Вътре нямаше царство, нито дори някоя миниатюрна държава, затова пък се спотайваше грамадна сила. Увих я внимателно в коприна и памук и я поставих в едно обковано ковчеже.
— Най-добре да се връщаме при останалите — рекох. — Сигурно вече се безпокоят за нас. Последвайте ме, за да ви покажа моите спътници. Не бива да им причинявате нищо лошо, докато сме тук.
— Нима скоро ще си тръгнете, господарю? — попита учудено гласът.
— Да, за съжаление — отвърнах с горчивина. — Но ще се върна отново, за да възстановя това място. Тези, които го разрушиха, ще платят за злодеянията ся. Обещавам ви, че накрая всеки ще си получи заслуженото.
— Разбираме, господарки Демон. — Ако притежавах въображение, щях да се закълна, че в гласа на слугите се долавяха стаени сълзи.
Остана една последна задача, преди да напусна бутилката.
— Ще обсъждаме тактиката и стратегията, когато сме на безопасно място — заявих аз и прогоних с ръка всички предложения, с които се опитаха да ме засипят, когато се върнах в купола. — Ако Вис реши да счупи тази бутилка, няма никакъв начин да й попреча. Но ако си тръгнем незабавно, разполагам с нещо, което ще подобри значително положението ни в най-близко бъдеще.
Обясних им накратко как слугите са се опитали да защитават бутилката и по този начин са ускорили процеса на нейното разпадане.
— Просто не са имали друга възможност — рекох накрая. — За всеки случай, наредих им да преустановят извличането на ци от структурата на бутилката, но да я теглят с пълна сила от всеки, който дръзне да проникне отново без мое разрешение. Ала и това е само капка в морето. — Обърнах се към Сливка. — Искам да те наема като специалист.
— По фен шуй?
— Да. Ще ти платя, разбира се. Нападателите не са проявили интерес към парите ми, само към ценните вещи.
— Не желая да вземам пари от теб! — прекъсна ме ядосано Сливка.
— Но аз само искам да си вършиш работата.
— Ти спаси живота на дядо. Не зная още колко щеше да изкара, когато беше парализиран. Ти не само му върна тялото, но му даде и воля за живот.
— Но…
— Достатъчно!
Млъкнах, гонен от мисълта, че никога няма да мога да разбера хората. Ако изучаваш обществото им отвън, неминуемо ще стигнеш до извода, че единственото, което ги движи и направлява, са парите. Сетне неочаквано започват да проявяват странни признаци на идеализъм. Вероятно е така, защото са твърде емоционални създания.
Върнах се към темата, която обсъждахме.
— Можем ли да направим нещо с ресурсите, с които разполагаме, за да ускорим натрупването на позитивна ци?