— Разбрах — кимна тя. — Ще се обадя до няколко часа.
Наведох се, опрях ръка в земята и се сбогувах безмълвно. Все още не знаех дали някога ще се завърна тук.
9.
Узнах малко повече за недостатъците на плътта, когато се прибрахме в къщата на Сливка. След обилна вечеря, поръчана в близкия ресторант, едва държах очите си отворени. Макар и неохотно, всички бяхме принудени да признаем, че сънят ни е жизнено необходим, ако искаме да продължим с осъществяване на плановете си.
— И без това — изломоти Ли Пао между две прозявки — трябва да почакаме Разпилени лунни лъчи да се присъедини към нас.
— Така е — кимнах и сетне се разотидохме.
Ангъс от Хълмовете бе отлетял веднага след като се върнахме, но преди това обеща, че ще се навърта край пивницата, в случай че ни потрябва спешно. Преди да изчезне, подарих му няколко от шлифованите диаманти, които бях открил в развалините на двореца. За разлика от хората, той ги прие с благодарност.
Спах дълго и дълбоко и бях събуден от звъна на телефона. Някой вдигна след третото позвъняване, което ме наведе на мисълта, че не съм единственият, проспал сутринта. След минутка на вратата ми се почука.
— Разпилени лунни лъчи се обади — чух приглушения глас на Сливка. — Казах й да почака и че ще бъда там след половин час. Отвърна да не се притеснявам и че й било интересно в Китайския квартал.
— Сигурно — кимнах. — Баща й е традиционалист. Тяхната врата води към вътрешността на Китай.
— Да ти трябва нещо, преди да тръгна?
— Не. Ще се оправя.
Изкъпах се, избръснах се, огладих си нови дрехи и си помислих, че скоро ще трябва да овладея тънкостите на прането. Посещението в моята бутилка — въпреки сцените на разрушение — ме бе оставило в приповдигнато настроение. Дори бях започнал да привиквам с ограничените възможности на човешкото тяло. Сега поне разполагах с пари и оранжево-зелената бутилка.
Бях я поставил на масата, за да й се любувам. Докато я разглеждах обаче, за пръв път ми хрумна друга, далеч по-неприятна мисъл. Щом притежателят на бутилките на Кай Рен може да извлича множество ползи от тях, то срещу малкото, което получавах от моята бутилка, Вис щеше да получава хиляди пъти повече с нейната богата колекция. Тази мисъл попари надеждите ми.
За момент бях завладян от изкушението да я скрия, сетне се отказах. Ако някой успее да ме проследи до тук, значи ще разполага с достатъчно сила, за да вземе каквото му е нужно. Нека бутилката остане на слънце, да поглъща светлина и да озарява стаята със своето великолепие.
— Добро утро, господарю Демон — поздрави ме Ли Пао, когато влязох в кухнята. — Да ти приготвя ли закуска?
— След снощната вечеря — оплаках се аз, — мислех, че никога няма да огладнея. Но изумително, колко погрешно е било мнението ми. Все пак, предпочитам да се справя сам. Кажи ми кое къде е.
Той ми показа. Хапнах пресни плодове и бисквити и пийнах от готовото кафе.
— Трябва да направим чай — подхвърлих накрая. — Мисля, че Разпилени лунни лъчи го предпочита.
— Чаят се поднася пресен — възрази Ли Пао. — Ще й предложим, когато дойде.
Дояждах втората бисквита, когато телефонът отново иззвъня. Ли Пао вдигна слушалката, произнесе няколко думи и ми я подаде.
— Ангъс е. Иска да говори с теб.
— Добро ти утро, господарю Демон — разнесе се познатият глас с ирландски акцент. — Боя се, че ти се обаждам с новини, които няма да те зарадват.
— Да не те е сполетяла беда?
— Не, не това, но ти благодаря все пак за грижата. — Той продължи с тих глас, почти шепнешком: — Бях помолен от господата и госпожите, дето са над мен в йерархията, да не се бъркам в работите на чужденците. Страх ги е, че отмъщението може да се стовари върху техните глави.
— Ясно — отвърнах, схванал картинката. — Е, нищо не може да се направи. Май ще трябва да ти се извиня, задето те забърках в тази работа.
— О, те не смятат да ме държат отговорен за участието ми. Просто ме предупредиха да стоя настрана оттук нататък.
— Радвам се, че не си в беда — рекох, — и ти благодаря за всичко, което направи за мен досега. Мисля, че с помощта на Разпилени лунни лъчи и баща й ще върнем нещата по местата им до няколко дни.
— Тъй де, и аз смятах така. Но все пак, ако въпросът стане на живот и смърт, обади ми се. Джордж О’Кифи ще знае къде да ме намери. Пък как ще се оправям с началството си е моя работа. Ако не ти потрябвам, сритай здраво задниците на гадовете!
— Ще го направя — заради мен и заради теб — обещах. — Дочуване.
Ли Пао оглеждаше лицето ми, докато поставях слушалката.