— Ангъс няма ли да се върне?
— Не може — обясних, докато си допивах кафето. — Изглежда намесата му е предизвикала гнева на неговите шефове. Или пък се опасяват от ескалация на напрежението между световете.
— Мъдро от тяхна страна.
Малко след това чухме да се отваря вратата на гаража и Сливка влезе, придружена от Разпилени лунни лъчи. Както беше предупредила, в своя материален, човешки облик, Разпилени лунни лъчи изглеждаше смалена. На пръв поглед лесно можеха да я сбъркат с малко дете.
Беше облечена в червен, копринен китайски гащеризон и син, сърмен елек с висока яка. Крачолите й бяха къси до прасците и под тях се показваха изящно оформените й глезени.
— Веднага я познах — похвали се Сливка и Разпилени лунни лъчи я стрелна с бляскавите си очи, — макар че се е променила. Е, ще се захващаме ли за работа? — тя потърка нетърпеливо ръце.
Две жени под един покрив, припомних си аз, е китайският йероглиф за неприятности. Започвах да разбирам колко е верен смисълът му.
За мое облекчение всички, които се настаниха около масата, предпочетоха вече готовите напитки. Ли Пао раздаде тетрадки и моливи.
— Докато двамата с дядо претърсвахте развалините на двореца — поде Сливка, — аз обясних на Ангъс и Разпилени лунни лъчи моята теория, че Вис и компания се надяват да използват бутилките, за да организират масирано нападение срещу Първородния свят.
— Интересно хрумване — призна Разпилени лунни лъчи. — Позволих си дори да го преразкажа на татко. Изненада се най-вече, че той самият не се бе досетил за това по-рано.
На лицето на Сливка се изписа задоволство. Наистина, веднага след като й бях описал всички свойства на бутилките, тя бе съзряла тази възможност.
— Преди да продължим — казах им, — трябва да ви съобщя за обаждането на Ангъс от Хълмовете. — Предадох им накратко съдържанието на нашия разговор. Прочетох по лицата им разочарование, но не и отчаяние. Всички бяха готови за борба.
— Жалко, Ангъс щеше да ни помогне много — отбеляза Разпилени лунни лъчи. — Затова пък имаме нови попълнения. Баща ми…
Тя беше прекъсната от чукане по вратата. Сливка скочи разтревожено.
— Да отворя ли?
— Нека първо погледнем навън — предложих, взех бастуна и се приближих до вратата. След това надникнах безшумно през шпионката.
Не виждах нищо. Чуваха се приглушени гласове, от които можех да съдя, че неканените гости са най-малко двама.
Може би бях разпознал гласовете на подсъзнателно ниво.
Или по най-глупав начин бях забравил, че съм лишен от доскорошното си могъщество. Каквато и да беше истинската причина, преди Сливка да успее да ми попречи аз се пресегнах и отворих вратата. Двамата, които се бяха облегнали отвън, полетяха напред и тупнаха на китайския килим. Хлопнах вратата и опрях края на бастуна в гърлото на единия.
— Вие, гадинки, какво правите тук? Шпионирате ли ме? — Бях им заговорил на езика на демоните, но Сливка сама се досети, че новодошлите представляват заплаха. Чух изщракване и видях с крайчеца на окото си, че бе извадила пистолет отнякъде и го бе насочила към главата на единия недорасъл демон.
Едва сега осъзнах, че бях взел решението си по-скоро воден от самоувереност, отколкото от смелост. Макар висок само шестдесетина сантиметра, недораслият демон е мускулест и набит, зъл като греха и смърдящ като кофа за смет и с лекота би могъл да надвие всекиго в къщата — включително и Разпилени лунни лъчи в настоящия й облик. Дори Ли Пао се нуждаеше от още време, за да осъзнае и овладее нарастващата си сила. Вероятно той единствен щеше да е в състояние да се справи с тях, но както вече казах — след време.
И въпреки това се извисявах над двамата недорасли демони, с разкривено от гняв лице, сякаш все още бях самият господар Демон. Имах късмета, че не бяха убийци, инак историята щеше да приключи тук.
— Какво искате? — попитах ги грубо. — Говорете или…
Направих пауза, осъзнал за първи път собствената си безпомощност, но в този момент в преддверието се появи Разпилени лунни лъчи с чаена чаша в ръка и довърши вместо мен:
— Или ще ви изпепеля.
— О, не, килимът ми! — възкликна с престорена уплаха Сливка, без да сваля насочения пистолет.
Забелязах, че кракът ми опираше в гърдите на Ба Уа, по-интелигентния от двамата недорасли демони, оцелели след убийството на Оли. Като видя, че го разглеждам ядосано, той запелтечи на демонски.
— Говори на английски — прекъснах го аз. — Или на китайски, за да могат и другите да те разберат.
Ба Уа превключи на английски по средата на изречението.
— …да не причиняваме зло на господаря Демон, а да му служим! Ние сме две малки гадинки, които искат само да им бъде запазен жалкият живот! Вис каза, че ще ни избие — както направи с Пит, Едноокия и Смъркащия нос. Това да ви е за урок, каза! Беше ужасно!…