Долавях треперенето му дори през дебелата подметка на обувката.
— Значи и тя е убила неколцина от вас, дребни гадинки? — прогърмях още по-разгневено. — Какво направихте? Измамихте ли я? Да не сте откраднали нещо от нея?
— Не, не, не, не! — увери ме Ба Уа, докато Уон Пан само хленчеше и въртеше глава. — Тя покани на среща в Първородния парк всички демони, които биха желали да я изслушат. Обясни им, че трябвало да се върнат в родината, преди да дегенерират и да заприличат на нас. — Той се хвана за главата и проплака. — За демонстрация изведнъж се развихри и посече няколко от нашите. Всички й ръкопляскаха. Каза, че сме били грозни, слаби и срам за демоничния народ. Другите я подкрепиха. Тогава двамата с Пан избягахме. Господарят Демон винаги е бил толкова добър към нас, толкова търпелив…
— Добър, добър… — повтаряше Уон Пан и лазеше по килима на Сливка.
— Затуй тръгнахме да те търсим. Нямаше те в бутилката, но там видяхме Разпилени лунни лъчи. Проследихме я.
— Останали сте в бутилката? — прекъсна ги Разпилени лунни лъчи.
— Не, не. — За миг Ба Уа изглеждаше невероятно горд от постъпката си. — Използвахме гадателско огледало. Гледахме те в него. В бутилката ни става лошо.
— Как мога да бъда сигурен, че не ви е пратила Вис? — попитах. — И как влязохте в бутилката?
— Знаехме къде се намира вратата й в Кон Ши Дзи. Потърсихме я и наистина си беше там. Може Вис да не знае за нея.
Разпилени лунни лъчи кимна.
— Е, това поне е вярно. Аз се промъкнах по същия начин, след като си тръгнаха войниците на Вис. Не беше никак трудно, нали пазачите бяха избити.
— Вероятно Вис я е оставила недокосната, защото не е знаела как да промени мястото й — промърморих замислено аз.
— Господарят Демон няма да ни убие, нали? — продължи да хленчи Ба Уа. — Толкова ни е страх. Вис каза, че недораслите демони можели да бъдат пожертвани за каузата — така щели да се увеличат резервите от ци. Каза, че сме били кал.
— Питам се — произнесе Разпилени лунни лъчи — как ще се справи с личните си проблеми, щом разпространява подобни твърдения. Собствените й деца едва ли могат да се нарекат самото съвършенство. Не бих се изненадала, ако някой от недораслите демони, които така прибързано е убила, също е бил нейно произведение. Със сигурност няма да й е приятно, ако се разнесе слухът, че и тя е допринасяла за процеса на дегенерация. Освен ако не е решила да се похвали, че е готова да пожертва дори децата си за крайната победа.
— Да пожертва децата си! — повтори стреснато Сливка. — Нима демоните са толкова зли?
Ли Пао постави ръка на рамото й.
— Дори в съвременен Китай родителите понякога погубват малките си деца, тъй като законът им позволява да отглеждат само едно момче и едно момиче. Не само демоните са зли.
— Съжалявам — прошепна Сливка.
Уон Пан продължаваше да лежи на пода и да се облива в сълзи. Изглеждаше толкова жалък, нещастен и беззащитен, че ми стана тъжно. Сритах го лекичко.
— Престани да цивриш, тъпак такъв — рекох му. — Нямам намерение да те убивам — поне засега. А и не искам Вис да го стори.
— Наистина ли?
— Наистина. — Изгледах присъстващите. — Някой да има нещо против?
Хората изглежда бяха на същото мнение. На лицето на Разпилени лунни лъчи бе изписано колебание, но после и тя кимна.
— Освен ако не ни издадат, с дума, действие или чрез бездействие — заяви тя. — Враговете на Вис са наши приятели. Приятелите на Кай Рен са и мои приятели.
Ще пропусна сълзливите сцени на благодарност и обещания, които последваха. Сливка нареди на недораслите демони да се изкъпят, преди да се присъединят към нас около масата и те изпълниха заръката й с такъв неописуем ентусиазъм, че след тях трябваше да почистваме цялата баня.
Вече преваляше часът на Коня17, когато започнахме следващото заседание в кухнята. Предупредих Сливка, че малките демони не могат да се похвалят с някакви особени маниери, когато става дума за ядене, а дори напротив, така че тя се постара на масата да няма никаква храна.
Вместо това постави още два бележника, моливи и по един телефонен указател за всеки. Ба Уа седеше до Разпилени лунни лъчи, а Уон Пан бе сложен между мен и Ли Пао, за да нямат време да помислят за предателство.
— Ба Уа — заговорих аз, — кажи ни какво още заяви Вис на събранието.
Издокаран с бяла риза и къси панталонки, недораслият демон имаше далеч по-цивилизован вид и на тъмно би минал за някое грозновато хлапе.