— Вис каза, че е ударил часът демоните да се завърнат в Първородния свят. Някой я попита: „Защо? Не е ли Кон Ши Дзи наша родина сега? Хубаво място е и не се налага да се трепем с боговете.“ Вис отвърна, че останем ли още малко в Кон Ши Дзи, всички деца ще заприличат на Тувон Димящия дух. В по-лошия случай могат да станат като Едноокия и Пит. След това избухна и взе да сече с меча. Повечето от присъстващите се изплашиха, но никой не направи опит да я спре. Когато приключи, слушаха я още по-внимателно.
Разпилени лунни лъчи кимна.
— Не се и съмнявам. Няма демон, който да не се бои от нея. Дори баща ми се страхува.
След като изчака покорно демоницата да се изкаже, Ба Уа продължи:
— Говореше доста за магнитни полета и магични резонанси и за други такива неща, които не разбирам. После някой я прекъсна с думите: „Това добре, но каква ще е ползата за нас? Демоните губят всички войни с боговете. Народът ни се умори да воюва. Какво като децата ни ще са грозни? Може би с течение на времето ще решим и този проблем?“ Тогава Вис каза, че знае как да спечели войната. Разполагала с разни неща, които преди не сме имали. Първо, открила множество врати до Първородния свят, тъй че сраженията нямало да се водят в Кон Ши Дзи и прилежащите пространства. Този път всичко щяло да става в страната на боговете.
Смигнах на Сливка и се усмихнах доволно.
— Изглежда, че позна.
Тя също се усмихна. Ба Уа имаше озадачен вид, но след като пресуши чашата със сода, продължи нататък.
— Второ, каза Вис, този път сме имали съюзници сред боговете. „И друг път сме имали“ — викнаха някои. — „Затова пък не свършиха за две пари работа — парира ги Вис. — А моите съюзници разполагат с нова магия. Видяха я онези от вас, които бяха на Сборището — с нея нападнаха Кай Рен тогава. Беше омекнал като глина.“ Хората взеха да мърморят, но Вис ги накара да млъкнат и продължи. Трето, рече тя, всеки, който откаже да се сражава, ще се хване за палците, когато войната свърши и тя стане новата кралица на всички демони и богове. Тогава ще сложи ръка на всички резерви от ци. Та кой би искал да бъде неин враг в такъв случай?
— Брей! — възкликна Ли Пао. — Тази Вис знае как да подрежда нещата в своя полза. Не ще и дума — бива я за предводител. Малко идеализъм, малко амбиции, за останалите страх и меч по шията.
— Мда, точно казано — кимнах аз. — Разпилени лунни лъчи, кои според теб няма да тръгнат след нея?
Красивото й лице изглеждаше не по детски сериозно.
— Аз няма да съм със сигурност. Не вярвам, че истинският й мотив е да спаси от дегенерация демоните. Просто крие личните си амбиции зад патриотични лозунги.
— Така е — съгласих се. — Ставаме двама. Кои други?
Тя се изчерви.
— Мисля, че баща ми ще застане на наша страна. Едва ли би прегънал коляно пред Вис, дори и да стане кралица.
— Само трима ли сме?
— И ние също, господарю! — извика ентусиазирано Ба Уа. — Никой от нас, дребосъците, няма да я последва. А и тя не ни иска, нали казва, че сме били кал.
— Добре. Спечелихме недораслите демони. Някой друг?
— Ще ми се да вярвам, че някои от по-старите демони също ще бъдат на друго мнение — рече Разпилени лунни лъчи. — Но не е изключено надеждите ми да са напразни. Вис им обещава война, която най-сетне да спечелят.
— Чудя се — рекох — дали Твореца на Сияйните кули би се съюзил с нас? Не изглеждаше да симпатизира на Вис, но от друга страна, той е от всеотдайните поклонници на Първородния свят. Няма съмнение, че страда по изгубената родина. Трябва да сме предпазливи, ако ни се удаде възможност да се срещнем с него.
Разпилени лунни лъчи въздъхна.
— Значи така, разполагаме с двама човеци, трима демони и неизвестен брой недорасли демони, една от бутилките на Кай Рен и фокусите, които е подготвил баща ми. Срещу нас е цялото демонично войнство, неизвестен брой богове, пълната колекция от произведения на Кай Рен и оръжията от Арсенала.
— Трима човеци и двама демони — поправих я аз. — Не забравяй, че за момента принадлежа към човешкия род.
— Бихме могли да поправим тази грешка — заяви уверено Разпилени лунни лъчи.
— Искрено се надявам, но не виждам по какъв начин. Освен това, трябва да разберем дали баща ти ще застане до нас. Също и какво е мнението на Твореца. А и неговият племенник, Скитника, не е от демоните, на които Вис би погледнала с благосклонност. Още повече, след като я бутна по лакътя тъкмо когато смяташе да ме гръмне с тероничната пушка.
Ли Пао кимна. Беше си водил бележки, докато ние говорехме, и сега ги преглеждаше.
— Трябва на всяка цена да се погрижим за твоя проблем, Кай Рен. — Той вдигна ръка, за да спре възраженията ми, че има по-важни въпроси за решаване. — Не, изслушай ме. Ти си Богоубиеца — известен, прочут, уважаван. Освен това, Вис разчита много на нещата, които е взела от теб.