— Разбрано, шефе — отвърна той.
— Вътрешният дизайн също ли е твое дело? — попита Сливка, като посочи с ръка местността, която пресичахме.
— По-едрите детайли. Затова се надявам, че ще успеем да се доберем незабелязани до къщата.
— И на мен ми се стори, че забелязвам позната ръка. Ти си привърженик на традиционните похвати във фен шуй.
— Ще откриеш и немалко различия. Вис искаше няколко езера, вместо океан. Те от своя страна трябваше да бъдат балансирани с различни наземни структури, а също свързани по такъв начин, че да се избегне застояването на водата. Задачата не беше от лесните.
— Водата привлича пари — произнесе замислено Сливка. — Питам се от кога ли датират амбициите на Вис?
Не можех да отговоря на този въпрос, нито сега бе моментът да търся истината. Планът ми беше да избягваме на всяка цена парадния вход на къщата, да се притаим някъде и да дадем възможност на Ли Пао да погадае къде е скрито откраднатото ми имущество.
Беше се опитал да го потърси преди да тръгнем, но гадаенето от друга плоскост, при това за място, където никога преди това не е бил, се оказа трудно, дори невъзможно. Единственото, което успя да постигне, бе да потвърди предположенията ни, че Вис държи бутилките в дома си.
Открих едно обрасло с тръстики езеро, което, доколко си спомнях, бях създал с леко притискане на палец върху още влажния материал. Също като къщата на Сливка, езерото бе моделирано така, че да остане скрито и незабележимо — място, където да се провеждат интимни срещи на четири очи. За един кратък миг бях завладян от опасението, че може да се натъкнем край него на нежелани посетители, но после тръстиките се разтвориха и аз въздъхнах облекчено.
— Тук — обясних на останалите — ще бъдем в относителна безопасност. Ба Уа и Уон Пан, застанете при входа и следете околността.
— Слушам, шефе!
— Разбрано, началник!
— Аз пък ще ида да ги наглеждам — заяви Сливка, която все още нямаше доверие на недораслите демони.
Разпилени лунни лъчи кимна мълчаливо и на свой ред отиде да заеме позиция.
Междувременно Ли Пао вече бе разопаковал драконовата купа. Постави я върху меката трева и я напълни до половината с вода от манерката, която бе взел предвидливо. Докато водата и олиото се разпределяха на слоеве, той заговори:
— Знаеш ли, Рен, радвам се, че ми позволи да разгледам твоята колекция. Все си мисля, че ако съсредоточа мислите си върху няколко от по-забележителните образци, те ще ми покажат къде са и останалите, които търсим.
— Давай — прошепнах нетърпеливо аз.
Изправих се над него, заслушан в тихия му глас, докато си припяваше на китайски. За момент ми се стори, че зървам някакви познати очертания в купата, но може ни бяха породени от превъзбуденото ми въображение.
— Ах! — възкликна Ли Пао. — Видях ги! Много бутилки и всичките на едно място. Подредени по извити рафтове, като торта на няколко етажа.
— Има ли някой при тях?
— Стаята е празна.
Сърцето ми трепна обнадеждено.
— Една врата. Отвън има двама пазачи. Грозни. Зловещи.
— Можеш ли да откриеш най-безопасния път?
— Драконът търси. — После продума: — Малка врата в магнолиевата градина. Странична врата на къщата, близо да алеята за разходки. Заключена…
Той вдигна глава и ме погледна.
— Да, мога. Но ти ще намериш ли магнолиевата градина?
— Ще успея. Дори си спомням вратата.
След като извикахме останалите, тръгнахме предпазливо към къщата. Ба Уа можеше да лети на къси разстояния и го използвахме за съгледвач. Казах му да не се отдалечава, тъй като невидимото покривало на Разпилени лунни лъчи действаше на ограничена площ. Това ме наведе на мисълта колко малко неща умеят недораслите демони. Дали Вис не беше права и появата им не бе признак за израждане на нацията? Такава ли действително е съдбата на демоничния народ, ако не съумеем да си възвърнем Първородния свят?
Подобни мисли пробудиха в мен неясни съмнения относно правилността на взетото решение и това внесе допълнителен смут в душата ми.
Стигнахме без затруднения стената на магнолиевата градина. Ба Уа скочи отгоре и докладва, че районът е чист. После Разпилени лунни лъчи извади от джоба си ключ със странна форма.
— Баща ми го направи — обясни тя. — Би трябвало да отваря всички брави.
Така и се оказа и ние открехнахме вратата толкова, колкото да се промушим вътре. Когато влязохме, тя заключи отново.
Използвах кратката почивка, за да огледам пистолета, даден ми от Сливка на тръгване. Бих предпочел меч, защото е безшумен и не се налага да се презарежда, но това бе всичко, с което разполагах.