Сливка също бе взела своя пистолет, а Ли Пао бе въоръжен с лакирания бастун, с който идваше на уроците в колежа. Трите демона разполагаха с други, невидими средства. Освен това Разпилени лунни лъчи носеше малка раница, но когато полюбопитствах за съдържанието й, тя премълча. Двете със Сливка си размениха съзаклятнически погледи.
Въздухът бе напоен с тежкия мирис на магнолиеви цветове. Имаше няколко вида, включително от ниските, извити дръвчета, които се срещаха често в американския Юг.
Ба Уа и Уон Пан вървяха отпред и се озъртаха в търсене на жертва. И двамата горяха от желание да докажат верността си към мен, а едно убийство според техните представи би било най-бързият начин.
Така незабелязано се добрахме до страничната врата. Не беше моя изработка, което не ми попречи да огледам с одобрение красивото разноцветно стъкло в средата. Стъклото беше непрозрачно, но отвътре сигурно можеха да се видят сенките ни.
— Пригответе се — прошепнах на недораслите демони. — И убивайте безшумно.
Те изръмжаха нещо гърлено, което ми напомни за кучетата добермани. Ба Уа се издигна и увисна над земята, а Уон Пан се снижи долу.
Разпилени лунни лъчи пъхна ключа в ключалката. Едва го завъртя и в двора отекна пронизителният звън на медни камбани.
— По дяволите! — изругах аз. Разпилени лунни лъчи хвърли нещо пред себе си и звънът утихна.
Ба Уа се метна право през стъклото, Уон Пан бутна вратата и го последва.
Това, което заварихме вътре, накара космите ми да настръхнат. Две същества, наподобяващи грамадни пчели, облечени в покрити с орнаменти метални ризници, лежаха по гръб, с щръкнали нагоре космати крачета и страховити на вид, но безпомощни в тази позиция, масивни, подобни на ятагани челюсти. По облицования с паркет под се въргаляха различни оръжия.
Дребните фигури на недораслите демони се бяха оказали съществено предимство в тази ситуация, защото чудовищата очевидно бяха пригодени за борба с по-едри нашественици. Ба Уа бе разцепил главата на своя противник, а Уон Пан, който не се отличаваше с подобно изящество на действията, бе разпорил корема на другия, заедно с бронираните плочи.
Видях, че Сливка залита, и понечих да я отведа далеч от грозната гледка, но тя ми махна с ръка. Разпилени лунни лъчи бързаше напред, следвана от Ли Пао, който й показваше пътя. Застигнахме ги, а отзад дотичаха задъханите демони.
— Вие двамата — посочих ги аз. — Ще ни пазите гърбовете.
Вървяхме по дълъг коридор, украсен с многобройни картини — забелязах с учудване, че повечето бяха батални сюжети и показваха войната откъм зловещата й, дори садистична страна. Имаше и много древни оръжия. С радост бих си избрал подходящ меч, но не се съмнявах, че са свързани е алармата, също както и вратата, през която бяхме влезли. Изминахме доста голямо разстояние, преди Ли Пао да даде знак, че сме съвсем близо до мястото, което търсим. Той спря и вдигна два пръста.
Само двама пазачи — вероятно никой от тях не бе чул тревожния звън. Следван от Сливка, доближих ъгъла и надникнах предпазливо. От двете страни на високата месингова врата стоеше по една от познатите ми бронирани пчели. Бяха се изправили на задните си крака и помръдваха нервно с челюсти. Дадох знак на Сливка, двамата коленичихме и се прицелихме — всеки в главата на избрания противник. Благодарение на Ба Уа вече знаехме къде е слабото им място. Стрелях три пъти и всеки от куршумите попадна в целта. Без особени затруднения Сливка постигна същия резултат.
Този път, поучена от горчивия си опит, Разпилени лунни лъчи напръска с нещо ключалката, преди да пъхне вътре ключа. Когато видях вратата да се отваря, за първи път си помислих, че може би има надежда да се похвалим накрая с успех.
Моите бутилки, купи и вази бяха подредени точно както ги бе описал Ли Пао — на етажи, върху рафтове от бял мрамор. Той отстъпи встрани и ми даде знак да застана пред тях. Бяхме репетирали ритуала предния ден и без да губи време, той пристъпи към него.
„Чувстваш се избухлив, препълнен, претоварен, преуморен…“
Повдигнах ритуалния чайник раку и го стиснах между дланите си, докосвайки пръсти над овалната му повърхност. Бях започнал да се съсредоточавам върху непосредствената задача, но все пак чух, че Сливка и Разпилени лунни лъчи влизат в стаята. Застанаха от другата страна на мраморните етажерки, откъдето да наблюдават, без да ни пречат. Не се и съмнявах, че недораслите демони са се притаили зад вратата и слухтят за нежелани натрапници, върху които да се нахвърлят кръвожадно при първа възможност.
„Търсиш облекчение, освобождаване, жадуваш да се пръснеш — той спря и си пое дъх — върху пода на хиляди парченца.“