Тя огледа безчислените драскотини, с които бяха покрити крайниците ми, и перифразира въпроса:
— Тоест, че не може да те засегне на духовно ниво?
Исках да кажа „да“, само за да накарам Разпилени лунни лъчи да престане да се кокори в мен. Но не посмях. Сега не беше моментът да лъжа единствените си приятели.
— Нямах и понятие — признах аз. — Но го разбрах доста бързо. Очевидно мечът-душегубец влияе по някакъв начин върху индивидуалната ци, която ни прави демони. Когато Вис и Тувон ме превърнаха против волята ми в човек, те ме направиха неуязвим за вълшебните удари на душегубеца. Просто защото душата, към която е настроен, вече не съществува.
Погледнах меча, положен върху масичката, старателно изчистен от Ба Уа. Бях го взел със себе си, когато напуснах бутилката на Вис.
— Мога да ти подаря този меч — произнесох — в замяна на пистолета, който забравих там.
— Страхотен подарък — плесна с ръце Сливка. — И когато отново станеш демон, душата ти ще бъде в мои ръце.
— Вярно — кимнах. — Давам ти го, защото ти имам доверие.
Сливка се надигна, прокара пръсти по острието на меча и се отдръпна назад, сякаш можеше да я ухапе.
— Много е красив. Никога не съм виждала по-изящна изработка. Но макар да ми имаш доверие, аз не вярвам на другите. Ако наистина настояваш да остане при мен, ще се погрижа да бъде унищожен — заяви решително тя.
От началото на този разговор Разпилени лунни лъчи бе настръхнала, но сега се поуспокои както от комплиментите за работата на баща й, така и заради решението на момичето. Престана да хвърля заканителни погледи на Сливка и дори се върна към превръзките, макар да ме бе одраскала неволно по време на последните реплики.
— Наистина трябва да те запозная с баща ми, щом смяташ, че мечът е толкова красив — промърмори тя. Можеш да го смениш, дай му душегубеца, а той ще ти подари друг.
Сливка поклати глава.
— Не искам душегубец. Трябва да е най-обикновен меч. Не желая в ръцете ми да попада нещо, в което се таи подобна сила.
Разпилени лунни лъчи кимна одобрително.
— Права си, съществува опасност, ако подобен меч попадне отново в Кон Ши Дзи. Винаги може да бъде поправен, баща ми изпълнява подобни поръчки. Но ако някой е в състояние да го унищожи напълно, това пак е само той.
— Звучи обнадеждаващо — съгласи се Сливка. — Но нека първо се справим с по-важните проблеми. Колко бутилки успяхте да вземете?
— Девет — отвърна Ли Пао, който се бе настанил до една масичка и се любуваше на стъклената колекция. — Включително и бившата резиденция на Кай Рен.
— Многообещаващо число — отбеляза Разпилени лунни лъчи. — Мислиш ли, че ще свършат работа?
Ли Пао повдигна рамене и ме погледна.
— Това е извън моята специалност. Кай Рен, ти какво смяташ?
Надигнах се и се приближих към масичката, за да огледам бутилките.
— В най-лошия случай — заговорих, за да вдъхна поне малка доза оптимизъм у другите, — кражбата е лишила Вис от девет потенциални прохода между Кон Ши Дзи и Първородния свят. А това все пак е нещо.
— Но? — подсказа ми Сливка, доловила съмнението в думите ми.
— Дори Ли Пао да съумее да извлече цялата ци от бутилките — продължих, — една наистина трудна задача, която би означавала физическото им унищожаване, това представлява само двайсет процента от жизнената сила, която Вис ми отне.
— Двайсет процента? — повтори Ли Пао. — Мисля, че преброих някъде към четиридесет и пет екземпляра в твоята галерия.
— Толкова по-зле — въздъхнах аз. — Значи стават десет процента.
— Какво излиза? — попита Разпилени лунни лъчи. — Че няма начин да възвърнеш цялата си сила.
— Да не прибързваме — успокоих я аз. — Все ще е достатъчно за началото на процеса на моето превръщане от човек в демон. Дори и лишен от предишното си могъщество, ще бъда с няколко крачки по-близо до крайната цел.
— И откъде ще започнем? — попита съвсем прагматично Ли Пао.
Станах и разкърших рамене, колкото да проверя дали е подействало целителното заклинание на Разпилени лунни лъчи върху раните ми.
— Нека първо се наспим — предложих невъзмутимо. — Тъкмо ще има време да подействат вълшебствата на Разпилени лунни лъчи. Утре след закуска ще опитаме с магията, която бяхме намислили да използваме в бутилката на Вис.
— Но тя беше предназначена за място, където съществува излишък от ци — възрази смутено Ли Пао. — Не трябва ли първо да подготвим друга магия?
— О, не мисля. А и Вис няма да остави нещата така. Не зная какъв точно ще бъде отговорът й, но със сигурност няма да се забави дълго. Мисля, че трябва да се подготвим за нова среща.