Господарят Демон [bg]

— Ти знаеш най-добре — въздъхна старецът, но на лицето му беше изписано несъгласие.

Нощта отмина и настъпи утрото. Според Ба Уа и Уон Пан, които си бяха поделили нощната смяна, около къщата всичко е било спокойно. Разпилени лунни лъчи се превърна в бледорозово сияние, излезе на кратко разузнаване и се завърна със същия резултат. След което, без повече бавене, се подготвихме за нашия ритуал.

Най-напред Ли Пао прегледа някои от древните книги и даде съответните инструкции на своята внучка. Облечена с червен копринен елек, тънка риза и панталони, Сливка имаше напълно професионалния вид на истински специалист по фен шуй.

Голям червен сатенен шарф бе разпънат точно в средата на стаята. По края му бяха наредени деветте бутилки, които бяхме откраднали от двореца на Вис. След кратко обсъждане решихме засега да не прибягваме до оранжево-зелената бутилка, както и до драконовата купа на Ли Пао. Тъй като нито един от тези два съда не бе използван досега за извличане и задържане на ци, бояхме се, че в процеса на нейното натрупване може да се получи претоварване, и те да бъдат разрушени.

От екипировката си за фен шуй, Сливка ни достави девет огледала ба-гуа. Разположихме огледалата, които се използват за пренасочване на разсеяните потоци от ци, зад всяка една от бутилките в кръга. В случая се надявахме да събират и концентрират потока от ци върху мен.

След като всичко това бе нагласено, аз се настаних в средата на шарфа. Бях облякъл червена риза и панталони в същия цвят, които Сливка ми бе купила същата сутрин и украсени от Ли Пао с най-различни заклинателни рисунки на Овен — животно, което според китайската астрологична система, би трябвало да оказва пряко влияние върху годината на моето раждане.

— Ще стискаш това — Ли Пао пъхна една кратунка в дясната ми ръка и букетче от нарциси и върбови клонки в лявата.

— Ама наистина ли е необходимо? — попитах, защото се чувствах доста глупаво. — Нямаше такива неща, когато почнахме да го правим в бутилката на Вис.

— Нямаше и затова не мислех, че ще се получи — тросна се Ли Пао. — Будувал съм цяла нощ, за да подготвя всичко както трябва. Ти си роден под знака на Овена — жалко само, че не можах да подготвя пълния ти хороскоп.

Въздъхнах щастливо, че не разполагаме с повече време. Някой бе направил пълен хороскоп на майка ми, когато съм се родил, и един от най-неприятните спомени от детството ми беше, че искаха да го наизустя.

Междувременно Ли Пао продължаваше с обясненията:

— Кратунката символизира тялото като носител на духа. Нарцисите носят късмет и успех. И накрая — върбовите клонки олицетворяват завръщането на духа в тялото. Също така прокуждат злите сили.

Преглътнах всякакви по-нататъшни възражения, защото изведнъж осъзнах, че Ли Пао се нуждае от всички тези атрибути, за да повярва, че магията му ще бъде успешна.

— Извинявай — побързах да вметна. — Все пак аз гледам на тези неща като най-обикновен демон. Ти си човек и познаваш човешката страна на магията. Ще следвам точно инструкциите ти.

Ли Пао изглежда се готвеше за поредната кратка лекция, но в този миг Ба Уа неволно прекатури едно от димящите кандила. Веднага след като го изправихме, Ли Пао даде знак на присъстващите да заемат местата си и започна заклинанието:

„Чувстваш се избухлив, препълнен, претоварен, преуморен.
Търсиш облекчение, освобождаване, жадуваш да се пръснеш…“

Както и предния път, Ли Пао си пое дълбоко дъх, преди да продължи:

„… върху пода на хиляди парченца.
Но близо е убежището,
утешението от мъките
и не е още късно да се лишиш от оковите.
Навън ти път дири,
към Кай Рен върви,
и засияй с твоята ци.
Отвътре го пробуди,
да познае в себе си демона,
отново и завинаги.“

Заклинанието свърши, но аз не чувствах нищо. Поне в началото, защото не след дълго усетих как кожата ми започва бързо да се затопля.

— Още веднъж! — подканих го аз.

Ли Пао кимна, пое си дъх и започна отначало.

Този път със сигурност почувствах нещо. Бутилките засияха с рубиненочервена светлина, която се отрази в огледалата и се фокусира върху мен. Разперих ръце с длани навън и се завъртях така, че да съм извърнат с лице към тях. Ли Пао стигна края на заклинанието, но и този път не усещах да се изпълвам с ци.

— Отново! — произнесох и гласът ми прозвуча едновременно като молба и като заповед. Сега вече към Ли Пао се присъедини и Сливка и двамата подеха хорово думите от заклинанието. Постепенно рубинената светлина стана кървавочервена, а лъчите от бутилките се превърнаха в плътни, сияещи снопове, които попадаха право в жизнените ми центрове.