Застанах на колене, после бавно се изправих, за да дам възможност на червената светлина да ме окъпе отвсякъде. Някой изпищя, беше Ба Уа, който бе посегнал импулсивно, за да задържи една от клатещите се бутилки. После заклинанието утихна, заедно с него угасна светлината, аз отворих очи (кога ли ги бях затворил?) и открих, че другите ме гледат уплашено.
Ли Пао се облягаше изтощено на Сливка, чиято шапка се бе килнала на една страна и отдолу се подаваше изпотеният й перчем, Ба Уа смучеше изгорения си показалец.
— Получи ли се? — попита тихо Разпилени лунни лъчи.
— Мисля, че да — простенах, докато прескачах пръстена от бутилки. — Тялото ми… аз съм…
Преглътнах болезнено, поех с пълни гърди от въздуха, примесен с ухания на жасмин и сандалово дърво и опитах отново.
— Да. Мисля, че се получи, но ще ми е нужно още малко време, докато асимилирам получената ци, преди да определя каква част от силата ми се е възвърнала. Добре ли сте всички?
Ба Уа спря да си смуче пръста и ми се ухили с неравните си зъби.
— Аз съм супер, шефе. — Той ми показа грамадния мехур, щръкнал отгоре на палеца.
Ли Пао кимна.
— Мисля, че успяхме в последния момент. Енергията беше започнала да се разсейва. Уф, че се изморих. Няма ли нещо сладичко? — той се огледа. — Може да е чай със захар и курабийки или дори само подсладен восък.
Сливка си смъкна шапката и се отпусна в един фотьойл. Чак сега лицето й започваше да възвръща естествения си цвят.
— Ей сегичка, дядо — обеща тя. — Само да си поема дъх и ще изтичам да купя нещо.
Исках да възразя, но нямах силя дори да оформя думите. Разпилени лунни лъчи изглежда споделяше загрижеността ми.
— Не излизай сама. Кой знае какви хора се навъртат наоколо.
— Хубаво, кой ще дойде с мен? — попита Сливка. — Кай Рен и дядо са вън от играта — поне засега. Ти трябва да ги пазиш. А дребосъците не са много за показване.
— Аз бих тръгнал — заяви Ба Уа и я посочи с подутия си пръст. — Но не мога да се дегизирам, преди да ми мине това.
— Аз пък мога — намеси се ентусиазирано Уон Пан. — Вижте!
Той описа във въздуха някаква сложна фигура и миг по-късно на пода пред нас стоеше малък, черен пекинез и помръдваше добродушно с опашка. Пекинезът оплези език и показа два реда блестящи зъбки.
Сливка се разсмя.
— Боже, какъв защитник си имам! Приличаш на кукла, а не на куче пазач!
Недораслият демон изскимтя. Сливка въздъхна и го погледна сериозно.
— Ще можеш ли поне да ме предупредиш, ако забележиш неприятели?
Пекинезът излая щастливо и отново размаха пухестата си опашка.
— Много добре. — Тя се наведе и погледна право в кръглите му, кафяви очички. — Три бързи излайвания за опасност. Ако ти задам въпрос, ще лаеш веднъж за „да“ и два пъти за „не“. Разбра ли?
Уон Пан излая веднъж и размаха опашка. Изглеждаше далеч по-симпатичен в този вид. Докато го гледах, спомних си, че би трябвало да се заема най-сетне с издирването на Шамбала и Ширики.
Сливка измайстори кучешки повод от колан и парче златист шнур.
— Ще се върна до час — обеща ни тя. — Знаете къде е чаят и всичко останало.
Разпилени лунни лъчи кимна.
— След като се върнеш, смятам да отида при татко и да обсъдим по-нататъшните ни действия.
— Добра идея — рече Сливка. — Струва ми се, че ще са ни нужни още съюзници, и то съвсем скоро.
След което дамата с кученцето излезе, но аз почти не забелязах. Бях се вглъбил в себе си и опипвах каналите, отворени от внезапния прилив на ци. Промените бяха тънки, неуловими и все още не бяха засегнали външния ми вид, но съвсем скоро щяха да го направят.
Ето че отново съм демон.
11.
Виждам Вис, косата й е развята черна грива, очите й пламтят като въглени, тя е красива и силна. Яхнала Белия тигър, тя се носи право срещу мен. С усилие на волята си налагам да не трепна.
— Как върви, Кай Рен?
Отклонявам поглед от нея, защото вече зная какво представлява. Сърцето ми подскача в гърдите в болезнени тласъци. Демоните не изпитват чувства — не и така, както хората. Защо тогава я обичам толкова?
Усещам горещия дъх на тигъра в лицето си и разбирам, че животното е съвсем близо. Очите му са грамадни рубинени гранати с детонатори от топаз. Зървам в тях собственото си отражение. Аз съм това, което са направили от мен — човек, спохождан от спомени на демон.
— Как си, Кай Рен? — пита ме Вис Ужасния език.
— Добре съм. — Гласът ми звучи безгрижно, невъзмутимо. Доволен съм.