— Каква ти логика в любовта?
— И тя каза, че ме обича.
— Вярваш ли й?
Надникнах в неговите мъдри, старчески очи и бавно поклатих глава.
— Не. Бих искал, но разумът ми казва друго.
— Може наистина да те обича — рече изненадващо той, — но по свой странен начин. Като демон, не като човек.
— Така ли смяташ?
— Да, което не би й попречило накрая да те погуби. Като женски паяк, който разкъсва мъжкия след съвокупляване.
— Чувал съм.
Отново се замислих по въпроса с бащата на Тувон. Говореше се, че загинал в една от войните, но никога не бях проявявал специален интерес. Вис изглеждаше толкова уверена в себе си и толкова самостоятелна, че просто не можех да си я представя в прегръдките на друг. Или не исках?
Някой застърга с нокът по вратата — тихо и настойчиво. Ли Пао стана и пусна в стаята Уон Пан, който все още бе пухкав, охранен пекинез.
— Нещо се забави, пазачо — подхвърли му той.
Уон Пан заскимтя извинително. Сетне насочи кръглите си очички към мен и хлъцна.
— Добре съм — успокоих го. — Лоши сънища.
Той размаха опашка, завъртя се и стигна прага, където ни погледна подканващо.
— Сигурно иска да го изведем за малко — предположи Ли Пао. — Сливка заплаши, че ще го одере жив, ако се изпусне на килима. Няма да е зле и ти да се поразходиш.
— Добре, ще го изведа. И без това имам нужда да прогоня неприятния спомен от съня.
Уон Пан излая радостно. Изшътках му да мълчи, предполагайки че Сливка и Ба Уа още спят, после се спуснах в кухнята. Той вече бе при външната врата и натискаше дръжката с лапичка. Отвори я и изтича по стълбите с важен вид, но се върна толкова бързо, че си помислих, да не е някой негов двойник.
В действителност бяха двама. Отзад го следваше космато същество, приблизително с неговите размери. И то, като пекинеза, имаше дълга, гъста козина, извита опашка и изпъкнали очички. Но тези очи сияеха с яркозлатиста светлина, а козината бе оранжево-зелена като неразбъркан шербет. Беше твърде младо, за да притежава гъстата, къдрава козина на възрастните екземпляри, но въпреки това го разпознах веднага.
— Ти си от породата на Ширики и Шамбала! — възкликнах аз. — И те ли са наблизо?
Кутрето фу завъртя златистите си очи към мен и отвърна с писклив, недобре оформен глас.
— Не. Изгубих мама и татко, няма го и Скитника!
— Какво става? — извика сънено откъм стълбите Сливка. Ли Пао, следван от подскачащия Уон Пан, се върна да й обясни. Шумът, естествено, разбуди и Ба Уа, който изникна в коридора, увиснал в дрейфуваща левитация над пода, вместо да върви като нормален човек. След минута цялото домочадие бе събрано в кухнята.
Стреснато от бъркотията и шума, кутрето се изпишка на килима. Докато аз изтривах петното, Ли Пао обясни на останалите какво се е случило, като на няколко пъти кресна на Уон Пан да седи мирно и да не лае.
— Но как е стигнало до тук? — попита Сливка.
— И дали някой не го е последвал? — добави Ли Пао.
Тези въпроси пробудиха напълно Ба Уа.
— Каца с лайна, шефе! — изпъшка той. — Ето в какво ще се озовем, ако ни намерят!
Кимнах.
— Вземи Уон Пан и огледайте района около къщата. И внимавайте да не ви забележат.
— Разбрано, началство!
Коленичила пред кученцето, Сливка му подаде пръсти, за да я подуши.
— И казваш, че може да говори? — попита тя.
— Така беше, когато влезе.
Тя го почеса по главата и бе възнаградена с игриво помахване на опашка.
— Ти как стигна при нас?
— Не знам — отвърна кутрето.
Сливка продължи да го чеше и гали и премести ръката си върху гърба му.
— Как ти е името?
— Флуфинела.
— Прилича ми на женско име. Да не си кучка фу?
— Аха. — Кутрето разглеждаше Сливка с немигащите си очички. Стори ми се, че долових в тях магически способности. — Как се казваш, госпожице?
— Сливка.
— Хубаво име — рече кутрето и тупна доволно с опашка.
— Благодаря ти. И Флуфинела е хубаво. Та, за майка ти и баща ти…
— Ширики и Шамбала.
— Те ли те доведоха тук?
— Не — отвърна Флуфинела и спря да маха с опашка.
— Тогава как ни намери?
— Скитника ми каза. Той ми посочи вратата. — Кутрето изскимтя и отпусна опашка на пода. — Аз избягах. Сега Скитника ще се загуби и може да го изядат, а аз никога няма да намеря родителите си!
Флуфинела започна да скимти все по-силно. Сливка я вдигна на ръце и я притисна към гърдите си.
— Стига, миличко, не плачи. Нали намери нас?
Надявах се, че Сливка е права, но ако някой бе изпратил кучето, за да ни открие? Някой, който стои от другата страна? Кой би могъл да каже на кого служат сега Ширини и Шамбала?
Спогледахме се с Ли Пао и прочетох в погледа му сходни съмнения.